Животът е труден

животът е труден
така е нали?
но цяло е чудо
щом спре да боли
как новото чувство
разлива се в теб
и раждаш изкуство
то бързо расте
и в сивата пустош
дъждът пак вали!

животът е труден
дали?

Кому е нужна слава

"Изкуството е вечно!
Изкуството свещено!"

а кой ви каза че не може
да пишеме безбожно
а кой ви каза че не бива
творбите ни красиви
да бъдат тренировки
любовни
философски
за други подготовка

а кой ви каза че не може
да пишем много лошо
а кой ви каза и че трябва
стихът експерт да грабва


И сигурно ще ни забравят...
Но кому е нужна слава,
щом може да се забавлява!?

Тайнствената непозната

тайнствената непозната
плени сърцата наши
взор - студен
коси от злато
да вдигнем чаши!

тайнствената непозната
нощта запълни с чувства
болката
неосъзната
роди изкуство!

тайнствената непозната
загнезди се в душите
и заби
във тях камата
уби мечтите!

Мускулът

износва се мускулът
който поддържа ме жив
крепя го изкуствено
с пълни лъжи:

"ще срещнеш момиче
твоята сродна душа
ще я заобичаш -
ето ти шах!"

как искам да няма
нежни момичета днес
да гасне и пламък
и интерес!

"ще срещнеш жената
тази с която до край
ще стегне съдбата -
само че май..."

как искам да няма
повече силни жени
ех чудо голямо!
кой ме вини?

как искам да мога
да бъда щастлив
но вие сте дрога
държите ме жив!

Свобода

в стиха си можеш да си всеки
герой злодей убиец и месия
върви по прашните пътеки
и твори магия!

в стиха си можеш да си вечен
или вечна да е твойта муза
защото щом е той изречен
в него спи изкуство!

в стиха си можеш да си всичко
река
дърво и хълм
любов и огън
помни че трябва да обичаш
славата е дрога!

Всеки ден

всеки ден - различно чувство
кара ме на лудост!
искам да творя изкуство
почвам да се чудя...

няма ли щом стана майстор
вече да съм куку?
и с цветята първомайски
с пролетта да пукна!?

Черна утроба

храня се с чувства
раждам изкуство
аз съм черна утроба
дайте емоция
златна пропорция
плюя на вашата злоба

Не е нужно да пишеш (Картина)

Не е нужно ти да пишеш,
щом самата си изкуство!
Да рисуваш е излишно,
носиш ни такива чувства!

Красива като Мона Лиза -
шедьовър на Да Винчи!
Преливаш цяла от харизма,
в очите ти - пустини!

Животът ти - роман прекрасен,
а устните - поеми!
И твоят поглед, поглед ясен -
той болката отнема!

Не е нужно да твориш ти,
щом самата си картина!
Да рисуваш е излишно
ти, защото си богиня!

Не съм поет

Зимата е в мене,
целият съм в лед,
думите студени...
Не са на поет!

Лято ме изпълва.
Топло е навред,
радост в мен покълва...
Но не на поет!

Пишат всички други,
имат те късмет...
Ще въртя аз струга,
щом не съм поет!

Дали по-силен е импулса

Дали по-силен е импулса
на суровото изкуство?
Расте сега във мене пулса,
кръвта ми в мозъка нахлува
и поражда силни чувства!

Дали обаче без Пегаса
мога да творя красиво?
И огънят дали угасва
напълно с другата нагласа
като чувството е живо?

Аз съм жената до нея

Те двама обичаха нея,
а тя си нямаше идея...

Единият дошъл бе от ада,
свикнал да страда!
А другият - ангелско чадо,
вкусил наслади!

Те двама обичаха нея,
но да й кажат не смееха...

Единият й писа поеми,
с чувства големи!
А другият - дарове праща,
много изящни!


У двамата чувствата зреят,
но аз съм жената до нея!

Болката роди изкуство

Липсват ми с тебе скандалите
и споровете, крясъците,
във леглото ни пожарите,
в косата ти отблясъците...
Липсва ми смеха заразен,
(снимките ни още пазя!)
Липсваш ми, момиче мило,
ти без мен си продължила,
но на теб държа все още.
Даваш ми такава сила
и през ледените нощи,
и през дните мои пусти.

Болката роди изкуство!

В ръцете ти силни

В ръцете ти силни
отпускам се...
И колко умилно
разчуствам се!
Ти нежен си, мили,
щом гушкаш ме!
А твоята сила
изкуство е!

Стиховете мои

Стиховете мои са искри
от душата ми горяща.
Ще ги пиша винаги, дори
щом са раните кървящи...
Ще ги пиша късно нощем
или пък по ранните зори
със очи душа следящи;
щом е подтикът тъй мощен
стават думите зовящи,
силни, убедителни, добри,
лее се стихът разкошен;
сричките - цветя цъфтящи,
букви - в тях и огънят гори -
сякаш са във жар растящи,
сливат се във вечните искри!

Аз искам

Аз искам да чувствам,
да пея, да пиша...
Живота да вдишвам,
излят във изкуство.

Аз искам, аз искам
тъй силно да любя,
че даже ума си
докрай да изгубя.

Аз искам да чувствам
живота пулсиращ
във моите вени...
В мига да се спира
Безкрайното време
във Вечно изкуство
от мен претворено.

Поет

Нещо в мене се пречупи - вече пиша с лекота. Римите не водят вече, те са част от същността! Не броя аз вече срички, нито ритъмът следя, а написаното е изкуство - няма как да отрека Нещо в мене се пречупи, мога вече да се нарека Поет мигар не мога да си купя ни колбас, ни сирене, ни сладолед!