Стиховете мои

Стиховете мои са искри
от душата ми горяща.
Ще ги пиша винаги, дори
щом са раните кървящи...
Ще ги пиша късно нощем
или пък по ранните зори
със очи душа следящи;
щом е подтикът тъй мощен
стават думите зовящи,
силни, убедителни, добри,
лее се стихът разкошен;
сричките - цветя цъфтящи,
букви - в тях и огънят гори -
сякаш са във жар растящи,
сливат се във вечните искри!