Мракът

мракът обгръща града
като черен воал на вдовица
свети там ярка звезда
- тънка бяла карфица -

мракът и мене мори
впива ноктите свои на птица
пàри плътта и гори
- с кръв е от дяволица -

силният зов на нощта
кара всичко на лудост дивашка
демони плюва пръстта
- и кошмари зли ражда -

Всеки ден

всеки ден - различно чувство
кара ме на лудост!
искам да творя изкуство
почвам да се чудя...

няма ли щом стана майстор
вече да съм куку?
и с цветята първомайски
с пролетта да пукна!?

Тъжно ти е? Не плачи!

Тъжно ти е? Не плачи!
Хайде, отвори очи!
Виж света какъв е хубав!
Дар такъв е да си влюбен!
Защо ти трябва да тъжиш?
Боляла любовта? Лъжи!
Е, да, любовта е лудост!
Но е също огън буен!

Тъжно ти е? Усмихни се!
Усети у теб искрите!

Един луд

Той беше луд
беше заразен от тази дивна лудост
на шапкаря от Алиса
и подобно Робин Худ
за неправдите прописа
но перото му тъй жилеше
че не остана невидян нечут
намериха го и го биха
изтупаха от него всяка дума
всеки стих
и безжизненият труп
захвърлиха да стине
но чудо
от трупа изникна цвете
цвете алено
искрящо
което вдъхновяваше поети
милиони като песъчинките в морето
и във техните зеници
жив бе нашият герой
и чрез тях достигна всички
и безсмъртен стана той