На майка ми

Цвете да ти подарим - не искаш.
Ни подарък скъп.
Стига ти да бъдем близко.
И да пазим твоя гръб.

Можем да ти пожелаем днеска:
сила и щастливи дни.
Нито грим, ни хубава прическа -
само светли старини!

---

Бъди си все такава - строга,
подредена и добра.
И знай - обичаме те много -
ти си нашата зора!

Летят ята

летят ята от прелетни птици
над ниви с ръж и пшеница
лъчи наливат сок в класовете
тук-там цъфти нежно цвете

щом скоро дойде знойното лято
ще жънем ние житата
и смлени на брашно както трябва
на нас донасят те хляба

Две сили

Две сили в мен се борят -
за две девойки пиша:
другарка и любима -
все стари, вехти рими...

Ума ми те разделят -
аз две жени описвам:
бял ангел, дяволица -
и двете хубавици!

Едва ли ще сполуча
с коя да е от двете -
едната става кучка,
а другата е цвете!

Копнея ласка

като цвете - капка утринна роса
копнея ласка
като котка - нежен допир по носа
копнея ласка

като дама - скрила се зад етикет
аз нося маска
като мачо - с номер със голям букет
аз нося маска

като огън - който пръска светлина
създавам краски
като воин - който води днес война
аз нося каска

Очи - квазари

С очите си - квазари,
ти изпълваш ме със светлина!
По ум си много стара,
а по външност - още не жена!

С ръцете си - морета,
ме изпълваш винаги с любов!
С лице - красиво цвете,
всеки ден със теб е вечно нов!

Рожден ден

Очите ти светят
с яркостта на хиляди Квазари!
Душата ти - цвете -
него никой сняг не ще попари!

Ръцете лечебни
да лекуват могат смъртни рани!
Сълзите вълшебни
на любов гореща са посланик!

Лайка

Лайка ще ти подаря

красиво цвете

за да ти благодаря

за цветовете

които ти ми даде

за греховете

на твойта буйна младост

за цветовете

аз готов съм да умра

красиво цвете

лайка ще ти подаря

Толкова е вкусна

Тя... тя толкова е вкусна,
че не мога просто да изпусна...
тя оплела ме е тъй изкусно -

като паяк в мрежа здрава,
който крие се, не се издава,
а муха без смисъл се сражава...

Като цвете с цвят разтворен,
в който влизат лесно през отвора
хиляди мушички във затвора...

Тя... тя толкова е вкусна,
че дори за миг да се отпусна,
ще отрови всички мои чувства!

Пустинна роза

По Sting - Desert Rose

Дъждове сънувам,
поливащи градини във пустинята!
Напразно бленувам,
а любовта ми с пясъка изнизва се!

Копнея огньове,
които нивга не ще угаснат!
И тези любови,
като рани те не ще зараснат!

Розата пустинна,
и във всеки цвят - обещание!
Тази зла богиня,
обзема моето съзнание!

Щом тя се изгуби
от поглед, е в моите сънища!
Тя мен ще погуби,
а без нея нямам миг бъдеще!


Линк към песента.

Принцът и розата

Край мен - космична пустота.
Живея си на мъничка планета.
С другарка - розичка една,
красиво, но и своенравно цвете!

Харесвам всички залези!
Те много са на моята планета.
А багрите им алени
топят се в хубостта на мойто цвете!

Макар и не титулован,
аз - принц - дойдох на вашата планета...

И отидох си с отровата,
при моето прекрасно диво цвете!

Търся те...

Търся те, мила моя...
ти още нямаш лице,
но твойте нежни ръце
носят края на боя!

Търся те из вековете...
в измерения безкрай,
твоите очи са рай,
а душата ти е цвете!

Търся те, моя скъпа...
и когато те намеря,
цял светът ще затрепери,
който скри те от пътя ми!

Пътувам... почти съм там...

Пътувам... почти съм там...
Там, където тегли ме сърцето!
Чувствувам... като че знам...
Ти ме галиш нежно по лицето!
В тези мигове сякаш се топя
в ръцете ти.
Не съм момичето, което бях,
а цвете съм,
не е грешен никой грях,
и чезнат там
всяка плахост, всеки страх!

Аз съм малко срамежлива

- Аз съм малко срамежлива,
но ще разцъфна като цвете!
- Ти си приказно красива,
да видя искам цветовете!
- Но внимавай за бодлите,
случайно ти да не пострадаш!
- Щом се слеят те, душите,
ще пием двамата наслада!

На празника на билките

днес на празника на билките
ти ми върна обратно сърцето
което държеше у себе си
днес когато всичко е казано
дни най-хубави пожелавам ти
без повече кървави белези
по душата ти нежна и светла
нека този стих като цвете
дошло от градините есенни
украси твоите дни бъдещи
да избираш правите пътища

Хаос

Урагани от огън и лед,
вулкани, изригващи лава.
И вихър сред вихър свиреп...
Това във душата ми става!

Хаосът е вече отприщен
и не се спира пред нищо

Реките от лава изгарят
всичко по пътя си огнен,
а вихрите силни събарят
всички дървета от корен.

Хаосът е пуснат на воля
и играе си своята роля.

Душата е вече пустиня
и мъртво е всичко във нея
след огъня тя ще изстине
но слънцето пак ще я сгрее.

Че Хаосът е сила най-могъща,
но Воля има и душата също.

И ето -
в пустинята роди се чудно цвете
което
изчисти и земята и небето

Един луд

Той беше луд
беше заразен от тази дивна лудост
на шапкаря от Алиса
и подобно Робин Худ
за неправдите прописа
но перото му тъй жилеше
че не остана невидян нечут
намериха го и го биха
изтупаха от него всяка дума
всеки стих
и безжизненият труп
захвърлиха да стине
но чудо
от трупа изникна цвете
цвете алено
искрящо
което вдъхновяваше поети
милиони като песъчинките в морето
и във техните зеници
жив бе нашият герой
и чрез тях достигна всички
и безсмъртен стана той

На Камелия

Идва пролет мека, уханна
с усмивката й тиха и нежна...
Тя скрити пази свойте тайни
в ръцете си белоснежни.

Ти, момиче, с име на цвете,
с много обич и болка в сърцето...
Съвсем сама си в живота,
тъжна и много сирота...

Когато очите свои отвори,
два небесни сини простора,
идва зората красива и свежа –
със пролетна нова надежда.

Ти, момиче, с име на цвете,
с много обич и болка в сърцето...
Съвсем сама си в живота,
тъжна и сирота...

Докосне ли с нозе земята,
расте свежа отново тревата...
Идва сама и сама си отива
тази крехка самодива..

Ти, момиче, с име на цвете,
с много обич и болка в сърцето...
Съвсем сама си в живота,
тъжна и сирота...