Кралица на данните

към теб като река потичам
река от:
- нули -
- единици -
и муза ли да те наричам
или на данните кралица?

дали душата ти обичам:
- душа от токови импулси -
или си истинско момиче
- пожар -
в живота ми нахлул си!


P.S.
(разби ми всичките защити
и бутна даже firewall-а
намърда се сама в мечтите
- лежиш там чисто гола -)

Nightcore - I wanna be your slave

Nightcore - I wanna be your slave
(може да се пее на оригинала)


Ах нека съм робиня
но да те притежавам
и да ти вдигам пулса
като влакче на забава
ах нека съм добричка
но и да бъда лоша
прощавам бързо всичко
но щом набарам ножа...
обичам те от скоро
не просто естетично
и искам твойто тяло
красиво, електрично
наричаш ме чудачка
и зная че те плаша
сълзите си изплаках
това е просто жалко
когато огладнееш
аз пак ще те нахраня
лицето твое грее
боя не ми остана...
и всички победила
да губя на площада
дори и клоун ще бъда
само за да те зарадвам
ще бъда с*кс играчка
ще бъда твой учител
и нека съм греха ти
молитви да прочитам
и щом ме заобичаш
тогаз да те зарежа
за тебе – Афродита
за мене ти си Парис

защото съм сукуба
която търси изкупление
и също адвокатка
която търси изкупление
и също съм убийца
която търси изкупление
аз съм проклето чудовище
което търси изкупление

Гола

сърцето ти тупти
като на гондола
по тялото блести
на капки пот

така красива си
гола

в очите ти - небосвод!

и двамата сливаме
тела и душѝ

и двама откриваме
днес как се греши


сърцето ти тупти
след миг ще изскочи
ах моля те прости
за танца порочен

от обич съм болен
в този живот

макар и различна
аз пак те обичам

и не за пари
не за имот

в очите гори
безкрай небосвод...

а ти

все тъй красива си
гола

По-силно е от мене

Какво да правя - по-силно е от мене!
И не за слава. Съдбата не променя.

Лекува всичко - най-кървавите рани!
Така обичам. Така подавам длани.

И дар сърдечен най-прелестен създава!
Той крие вечност. И почит заслужава.

Какво да правя - по-силно е от мене!
Ще продължавам... Творец съм на вселени.

Изхабено сърце

сърцето ми е изхабено
като износен стар парцал
от вас - жени свещени -
родени в рая бял

как искам да изтръгна
забитите във мен игли
и после да си тръгна
но без да ме боли

не искам да се давя
във ваште прелестни очи
и нека ви забравя
душата да мълчи

как искам да не пали
докосването ви пожар
на чувствата заспали
да бъда господар

не искам да обичам
- в гърдите камък от бетон -
с жена или момиче
да глъхнат вик и стон

как искам...

но кой срещу природата си
се сражава?
и докъде ще доведе това?
дух празен
във обвивка от слова
остава!

това е сякаш да убия
ей тъй направо - изведнъж
аз мойта - силната стихия -
с която се наричам мъж!

затова...

доде сърцето мое бие
макар износен стар парцал
ще бъдете във него вие -
жени от рая бял!

Ядох хляба клисав

колко стихове изписах
ядох хляба клисав
слагах в разните калъпи
изразите скъпи
украсявах с цветни рими
думите любими

и какво?

хиляди творби
стихосбирки десетки
толкова съдби
сладки мои кокетки

всички ви обичам
- мили ми момичета -

но

вие безразлични сте

Кога последно

Кога последно бях с момиче?
Кога ѝ казах, че обичам?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Това човешко
чувство като рана!

Кога последно бях с момиче?
Кога любима я наричах?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Така горещо -
огън палех с длани!

Очите ти маслинени

обичам очите ти маслинени
обичам и ръцете меки
и галя ги при случай всеки
сега но и утре и завинаги

обичам и устните ти алени
обичам и нозете леки
споделяме едни пътеки
те водят до изгреви запалени

Колко красота

колко красота сам създадох
и ви подарих
в името на вечната младост
пиша стих след стих
за вас момичета

обичам ви

Противно на всичко

противно на всичко аз те обичам
бъди си ти безразлична
противно на всичко аз те желая
че не ме харесваш зная
противно на всичко аз те сънувам
дори с теб да не общувам
противно на всичко аз те обичам
защото красива си и си различна

Защо ме мъчиш момиче

защо ме мъчиш момиче
не виждаш ли
сълзите ми изтичат
не виждаш ли
как силно те обичам
не виждаш ли
в очите мои лъчите

защо ме мъчиш момиче
не чуваш ли
устата как те наричат
не чуваш ли
словата как аз заничам
не чуваш ли
в сърцето мое морето

защо ме мъчиш момиче
не чувстваш ли
огньове как ме изпичат
не чувстваш ли
на нищо днес не приличам
не чувстваш ли
в душата моя сланата

Не обичам дъжда

Не обичам дъжда, ама хич,
сякаш хващам ръжда - стар москвич...
Капките щом вън закапят,
аз в своя дом се потапям.

Не обичам дъжда, ама хич,
и не казвам лъжа - той е кич,
с който Господ си играе,
той от космоса игра е!

Не обичам дъжда, ама хич,
и знам, че съм мъж, но той е бич,
с който не мога да свикна.
Зная, не ще го обикна!

Рожден ден на майка ми

Мила мамо, нежна и добра,
аз за всичко ти благодаря,
което в мен създаде -
за хубавата младост,
разцъфнала от радост;
за любовта към книгите,
за вечната подкрепа
във бурите свирепи,
за счупен'те вериги...

Когато падна, ти ме вдигаш!

Мила мамо, тъй си грижовна,
и зная, че света лъжовен
не ще огъня да угаси...
и ще парят твоите сълзи -
побелели - тъмните коси,
ще издават марша на годините...
Ти продължаваш да си силна,
носиш задача непосилна -
да се грижиш вечно за роднините.

Благодарим, че има те!

По малко умирам

Когато съм с теб по малко умирам.
Но да те галя не спирам.
И раждат се вълни страст и угасват.
С глава във твоята пазва...

Когато съм с теб по много разбирам.
И смисъла в мен побирам.
Пробуждат се чувства силни, различни.
И знам колко те обичам!

Гледам те в различни роли

гледам те в различни роли
а всъщност искам те гола
а всъщност искам те в хола
заедно със алкохола

Убийство

грях ли е
че толкоз те обичам
че за теб убих
грях ли е
че болката изтича
цяла в този стих

"Иван умря", написах.
И умря Иван, улисан,
падна в шахта зейнала.
И лицето грейна ми.

После, "Погребение",
плака като ученичка,
после, "Непотребно е
да те лъжа. Обичам те"

И всичко се реши,
с едно убийство писмено,
събра то две души
защото стана истинско.

Обичам да те гледам

обичам да те гледам
бельото ми обула
как разхождаш се из хола
стои добре на тебе
ти неведнъж си чула
но си по-красива гола

обичам да те виждам
облякла мойта риза
как се сънено протягаш
тогава в мен приижда
една любовна криза
страх че можеш да избягаш

По ALICE COOPER - POISON

един поглед може да убие
моята болка - твоя радост
и не мога никак да се скрия
твоята младост
носи наслада

искам да те обичам
но по-добре да не пипам
на агънце приличаш
но защо кръвта ми кипва

ти си отрова да убиеш готова
понякога искам да те нараня
само за да изкрещиш моето име
и пада над очите мои мараня
кръвта ти е студена като зима
като ледник твоята любов е

искам да те обичам
но по-добре да не пипам
да си мое момиче
значи с мъст да ме обсипеш

един поглед може да погуби
моята болка - твоя радост
ти си дрога колко ти ми струваш
твоята младост
за мен награда

Аз съм жената до нея

Те двама обичаха нея,
а тя си нямаше идея...

Единият дошъл бе от ада,
свикнал да страда!
А другият - ангелско чадо,
вкусил наслади!

Те двама обичаха нея,
но да й кажат не смееха...

Единият й писа поеми,
с чувства големи!
А другият - дарове праща,
много изящни!


У двамата чувствата зреят,
но аз съм жената до нея!

Обичаш ли ме мила

обичаш ли ме мила
ти зад маска си се скрила
но не заради грипа
а понеже тъжно хлипаш

обичаш ли ме скъпа
чудя се къде да стъпя
къде да гледам вече
за да мога да ти преча

обичаш ли ме знам обичаш
но думите не ще изричаш
аз тих ще бъда като камък
дорде изчезне всеки пламък