Изневяра

Живота съсипа, душата погуби -
какво още искаш?
Във тъмното хлипам, че още те любя
и моя си Изток!

Нали бяхме двама във болест и здраве,
защо днес ме мъчиш?
Не всичко е драма, но пак продължаваш -
със друга се пъчиш!

Обичам те много, а себе си мразя,
че в мен те поканих!
И кажа ли сбогом, по пода ще лазя,
с кървящите рани!

И ето - щастлив си, а аз съм нещастна,
какво още искаш?
Тя не е красива - таз кучка опасна,
но вече е близко!

Живота ми скапа, душата - в руѝни,
какво искаш още?
И сълзите капят, и тъй ще загина -
ридаеща нощем!

Не обичам дъжда

Не обичам дъжда, ама хич,
сякаш хващам ръжда - стар москвич...
Капките щом вън закапят,
аз в своя дом се потапям.

Не обичам дъжда, ама хич,
и не казвам лъжа - той е кич,
с който Господ си играе,
той от космоса игра е!

Не обичам дъжда, ама хич,
и знам, че съм мъж, но той е бич,
с който не мога да свикна.
Зная, не ще го обикна!