Изневяра

Живота съсипа, душата погуби -
какво още искаш?
Във тъмното хлипам, че още те любя
и моя си Изток!

Нали бяхме двама във болест и здраве,
защо днес ме мъчиш?
Не всичко е драма, но пак продължаваш -
със друга се пъчиш!

Обичам те много, а себе си мразя,
че в мен те поканих!
И кажа ли сбогом, по пода ще лазя,
с кървящите рани!

И ето - щастлив си, а аз съм нещастна,
какво още искаш?
Тя не е красива - таз кучка опасна,
но вече е близко!

Живота ми скапа, душата - в руѝни,
какво искаш още?
И сълзите капят, и тъй ще загина -
ридаеща нощем!

Кавър на Пейо Яворов - Все пак

ОРИГИНАЛ:   ВСЕ ПАК

..Но пак те любя аз. Любя те, защото
от тебе съм далеко - може би
тъй, както е далеко злото от доброто;
защото сме чадата може би
на две враждуващи съдби.


...Но пак те чакам аз. Чакам те, защото
обичам чудесата - може би
ще се досегнат с нас земята и небото:
защото и душата може би
без вяра нивга не скърби.


... И чакам влюбен аз: може би защото
пред радостите скръб ще избера,
до смъртен час за тебе да блуждай окото;
защото радостта ще избера -
от скръб за тебе да умра.


КАВЪР: МОЙ

...Но пак те люби той. Обича те понеже
за теб са всичките копнежи,
за теб, да сте вовеки двама,
да няма между вас измама,
предателски интриги-мрежи.

... Но пак те чака той. Очаква те додето
ще да падне камък от небето
и затрие целят Живот, и вас
тогава ще надигне мощен Глас -
в живот и смърт - вземи сърцето!

...И чака влюбен той: дали е тъй защото
за него същността на естеството
си ти и твойта нежна красота
и също тъй красива е смъртта,
щом за добро си отдадеш живота.

Какво видях в очите ти?

Какво видях в очите ти?
Безброй възможности пропуснати,
милиони мигове несбъднати,
видях във тези кладенци небесно-сини
картини
на живота ни;
нашите деца все още неродени,
първите им думи, бузките червени;
във тях
видях
душата ти като на снимка,
която подарявам ти,
но хайде, хайде,
стига спинка,
как ядеш яйцата си -
бъркани или пък цели?