ОРИГИНАЛ: ВСЕ ПАК
..Но пак те любя аз. Любя те, защото
от тебе съм далеко - може би
тъй, както е далеко злото от доброто;
защото сме чадата може би
на две враждуващи съдби.
...Но пак те чакам аз. Чакам те, защото
обичам чудесата - може би
ще се досегнат с нас земята и небото:
защото и душата може би
без вяра нивга не скърби.
... И чакам влюбен аз: може би защото
пред радостите скръб ще избера,
до смъртен час за тебе да блуждай окото;
защото радостта ще избера -
от скръб за тебе да умра.
КАВЪР: МОЙ
...Но пак те люби той. Обича те понеже
за теб са всичките копнежи,
за теб, да сте вовеки двама,
да няма между вас измама,
предателски интриги-мрежи.
... Но пак те чака той. Очаква те додето
ще да падне камък от небето
и затрие целят Живот, и вас
тогава ще надигне мощен Глас -
в живот и смърт - вземи сърцето!
...И чака влюбен той: дали е тъй защото
за него същността на естеството
си ти и твойта нежна красота
и също тъй красива е смъртта,
щом за добро си отдадеш живота.
