Еликсира благ

няма смисъл да си спомням
всички хубави неща
болка носи ми огромна
уж изгаснала - пещта -

въглените парят жежки
и боли - боли - боли! -
тази мъка нечовешка
тя забива в мен игли

толкоз болка съм изпитал
в този грешен мой живот
искам само да опитам
еликсира благ - любов -

Пак сам съм аз

... и край. Приключи.
Любов и страст.
От мен бе част...
Вземи си ключа.

... и край. И свърши.
Живот ли бе?
Земя. Небе.
Ти всичко скърши.

... и край. Забравих.
Любов и страст.
Пак сам съм аз.
Простих. Прощавай!

Игра

животът е игра
и всички сме играчи
но как да разбера
какво смъртта ни значи

Discord

животът ми се пълни със душѝ
но няма ги лицата
навярно лесно е да се греши
сред пълни непознати

В поля

в поля от сиви рози
душа ридае
животът - зъл и грозен -
далеч от рая

съсипва всяка мисъл
ума раздира
той губи цел и смисъл
и не разбира

защо и кой наказа
сърце кървящо
с любов и без омраза
във вечна жажда

Поет

дали трептяща плът
или душа нетленна
пресече моя път
и бях пленена

той бе красив напет
и думите владеещ
сърцето на поет
в гърди туптеше

но бе ранѐн и плах
подобно малък гълъб
не сторил още грях
живял във пъкъл

ръка подадох в миг
сърцето ми прескочи
останахме сами
тъй исках точно

какво се случи там
на място - помежду ни
тъй дълго бил е сам
загуби думи

ще помни до живот
душите как се сляха
красивата любов
дете и стряха

Но смърт ти по отива

Черните очи са въглените живи.
Белите нозе - нозе на самодива.
Алено сърце по пътя кръв разлива...

Златните коси - узрял са клас на нива!

Живота носиш ти,
но смърт ти по отива!

На баща ми

любими татко обичаш сладко
и нека бъде животът вкусен
за нас си важен и ще покажем
ти колко значиш със стих изкусен

любими татко съпруг и батко
родител силен добър човечен
за нас - опора от всички хора
желаем ние да бъдеш вечен!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Няма любов

няма любов няма и похот
угаснаха всичките чувства
тръгнаха те както дойдоха -
душата отново е пуста

няма живот няма и смисъл
не виждам и капка надежда
Господ така лошо орисва
чадата любими изглежда

Животът е труден

животът е труден
така е нали?
но цяло е чудо
щом спре да боли
как новото чувство
разлива се в теб
и раждаш изкуство
то бързо расте
и в сивата пустош
дъждът пак вали!

животът е труден
дали?

Хаос

Хаос е твоето име
и всички пред теб коленѝчат
нявга живота спаси ми
но днеска светът е различен

Хаос е твоята същност
и никой не може да схване
болка за теб е присъща
лекуваш я с кървави рани

Хаос си ти завещала
на своите мънички рожби
носят те мъката цяла
световна и много заложби

Гола

сърцето ти тупти
като на гондола
по тялото блести
на капки пот

така красива си
гола

в очите ти - небосвод!

и двамата сливаме
тела и душѝ

и двама откриваме
днес как се греши


сърцето ти тупти
след миг ще изскочи
ах моля те прости
за танца порочен

от обич съм болен
в този живот

макар и различна
аз пак те обичам

и не за пари
не за имот

в очите гори
безкрай небосвод...

а ти

все тъй красива си
гола

На живота

на живота страниците леки
прелиствам бавно днес
в кръстопъти сливат се пътеки
разглеждам с интерес

колко пъти грешен път избирах
се вижда ясно тук
колко пъти в мрак и студ умирах
отказал да съм друг

на съдбата цъфналите листи
красиви са сега
и в очите сълзите са чисти
от болка и тъга

на живота страниците тежки
прелиствам бавно днес
и понесъл собствените грешки
ще спя добре нощес

Нима е самотата

нима е самотата
просто обич но с обратен знак
нима е светлината
отрицание на пълен мрак

нима смъртта е само
миг изпълнен с черна красота
животът - светъл пламък
блясва и угасва сам в света

В живота ви навлизам

в живота ви навлизам
приятели мои
аз бурно не прецизно
без жалби и капризи
през всички двубои

в живота ми ви има
приятели мили
и тъй сте ми любими
и тъй необходими
вий давате сили

Хибрид

плъзга се колата в мрака
като през морето скат
святкат две очи на дракон
демон зъл от чужди свят

плъзга се колата в мрака
като диво същество
спира тихо тя пред знака
и спасява пак живот

плъзга се колата в мрака
този странен нов хибрид
в бъдещето нея чакат
купувачите с пари

Дяволът и поетът

Луцифер, Велзевул, Мефистофел,
имам много имена,
и във тези кратки строфи,
ще говорим за шедьоври -
по очите на жена!

Този, който пише тука стихове,
надява се на слава,
и макар да е от тихите,
и макар да хваща шрихите,
не му се получава!

Тука идва моят ред - готов съм,
и малко да помогна,
идва тук: идея нова,
идва там: и е готово -
душа да взема мога!

И ето че поетът в ад се пържи,
но аз не съм доволен,
цял живот бил е в кърви,
в казана скача бърже,
за още огън моли!

Но аз съм хитър и разбирам,
че трябва да го върна,
там горе бавно да умира
той без изобщо да разбира
защо в поет се превърна!

Тривиален или странен

тривиален или странен

ако трябва да избирам

във сърцето с люта рана

цял живот ще си умирам

тривиален или странен

но в душата ми да грее

любовта и да остане

и след мене да живее

тривиален или странен

но безсмъртен и всевечен

и със обич да нахраня

едно мъничко човече

Тъмнината зрее

Тъмнината зрее - дяволски плод,

а сърцето зее - порта изкъртена!

Не постигнах нищо в този живот,

с дух пречупен, а ръцете ми - кървави!

Тъмнината пее с демонски грак,

а сърцето лее думи измъчени!

Не научих нищо, блянът умря,

и загинах сам, от всички отлъчен!

Господарке на живота

Господарке на Живота,
Властелинке на Смъртта,
изсвири последна нота
на страстта и любовта...

Повелителко на Сили
по-могъщи от света,
изпрати ИМ ескадрили -
изравни ГИ с все пръстта!