В поля

в поля от сиви рози
душа ридае
животът - зъл и грозен -
далеч от рая

съсипва всяка мисъл
ума раздира
той губи цел и смисъл
и не разбира

защо и кой наказа
сърце кървящо
с любов и без омраза
във вечна жажда

Пиявици

за всички които от мене отрязах
вдигам наздравица
не храня към вас нито капка омраза
мазни пиявици
остана в живота девойко прекрасна
мила красавице

Когато омраза те хване

когато омраза те хване
със зъбите - сто остриета -
и капка любов не остане
протягаш ти кървави длани
със зейнала дупка в сърцето

когато жестокост те смачка
с юмрука си тежък от камък
и трудно напред е да крачиш
и жално и милно заплачеш
с душата изгаряна в пламък

тогава впрегни силна воля
света подчини на ума си
помни че си птица във полет
помни че след зимата пролет
ще дойде студа да разкъса

Листа празен

пред теб белее листа празен
но пак не знаеш как да почнеш
дали да лееш ти омраза
или любов - съвсем нарочно

пред теб белее листа празен
а имаш толкова да кажеш
не искаш тон вежлив да пазиш
ти искаш с реч да ни уплашиш

пред теб белее листа празен
не можеш сам да се излъжеш
поет да бъдеш - твоя казън -
да казваш истини си длъжен!

От ада излязъл

от ада излязъл
с омраза белязан
той всичко убива
добро и красиво
и всичко изсъхва
живота издъхва
под лапите остри
на който докосне

но щом те посрещне
в сърцето горещо
се ражда и пламък
и всяка измама
изчезва самичка
и той те обича
тъй силно и вярно
че всяка коварност

се губи в душата
и влюбени двама
делите сърцата
все рамо до рамо
до края в земята

Осми март - Маришка

в живота ти едва навлязох
ни с любов
ни с омраза
а с приятелство дълбоко
кажи момиче звездооко
нали ще бъдем все другари
доде Оная ни попари
и надявам се мир да намеря
и в ръцете ти да не треперя
това добър е старт:

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ!

Най-светлия от празниците

на най-светлия от празниците
ангелската светлина огрява
и забравяме омразата
в името на Неговата слава

на най-чистия от празниците
милостта Му вечна ще измолим
и доброто ще запазим
става днес духът ни смел и волен

Потребителя

сърцето обрасло е с шипове
тръни душата опасват
изпълнен е мозъкът с чипове
сеят те мрак и омраза

това е човекът съвременен
скапаният потребител
парите за него и времето
Света са Обител

това е човекът безличен
юзерът тъп и всеяден
не може дори да обича
от злоба разяден

сърцето обрасло е с шипове
тръни душата опасват
готов е да вярва на митове
щом в новини ги показват

На Хари 7 - Пази я, поете

сред болка омраза и злъч
остава тя тоз светъл лъч
който в душата ти свети
пази я поете

тя носи ти вечна любов
за ней си на всичко готов
щом са сърцата ви слети
пази я поете

тя с тебе по пътя върви
ранена от ТЯХ ще кърви
помниш ли вашите клетви
пази я поете

По Междузвездни войни

Всичкият гняв,
а и тази омраза...
Ти беше прав -
няма как да опазя
душата си чиста.

Е, ето я! Виж я!
Отровата е в нея,
бавно яде,
Мъстта в мене живее
- цвете - расте!

Героят

Навлизаш в мен,
навлизам в теб
и двама ставаме едно!
И ден след ден,
ти в мен растеш -
като покълнало зърно!

Сега си в мен,
крада от теб
омразата и любовта!

И претворен,
героят е -
скърби и диша във гръдта!

Огън в мен

Огън в мен пожари пали,
буди чувствата заспали:
обич, страст, любов, омраза
и порои ги отнасят
и гасят ги после те -
точно в моето сърце.
То, горкото, в пепел цяло,
трудно вече оцеляло
се задъхва, бавно гасне
близо до смъртта опасно.

Изтърси се, ти, Сърце,
взри се в чудното лице
на Съдбата, на Живота,
посвири по техни ноти
и запей, и отърси се
ти докрай от пепелища,
затупти със сила нова
за живота нов готово!