Вървя

Вървя.
А пътят става мрачен.
Покрѝва всичко здрачът
с наметалото от мрак.

Кървя.
Очите - рани. Плача.
Ранѐн от злото крача
и разкъсан страдам пак.

Живях.
Умирам днес обаче.
И няма вече начин,
и не зная вече как...

в тоз свят
на светло да изляза.
Изглежда съм белязан
аз от дяволския знак!

От ада излязъл

от ада излязъл
с омраза белязан
той всичко убива
добро и красиво
и всичко изсъхва
живота издъхва
под лапите остри
на който докосне

но щом те посрещне
в сърцето горещо
се ражда и пламък
и всяка измама
изчезва самичка
и той те обича
тъй силно и вярно
че всяка коварност

се губи в душата
и влюбени двама
делите сърцата
все рамо до рамо
до края в земята