Защо ме излъга

защо ме излъга защо
без нищо да кажеш
прошепна - ела... - шепнешком

тъй ражда се жажда!

защо ме излъга кажи
не с думи а с поглед
и сляха се двете души

тъй ражда се болка!

защо ме излъга - боли -
не искам да страдам
магия ми стори нали

тъй ражда се АДА!

Зъби оголила

зъби оголила хищница зла
ангелче беше без бели крила
късаш и дърпаш ти моята плът
и разпокъсан моля за смърт

идеш от ада - ти демон зловещ
искаш душата ми да прибереш
само че няма да сториш това
спират и пъкъла тези слова:

каквото съм сторил е
било за добро
обичам аз хората
живях без сребро

душата ми чиста е
ти Боже съди
изписани листите
и ме пощади

От ада излязъл

от ада излязъл
с омраза белязан
той всичко убива
добро и красиво
и всичко изсъхва
живота издъхва
под лапите остри
на който докосне

но щом те посрещне
в сърцето горещо
се ражда и пламък
и всяка измама
изчезва самичка
и той те обича
тъй силно и вярно
че всяка коварност

се губи в душата
и влюбени двама
делите сърцата
все рамо до рамо
до края в земята

Душата ми

душата ми мракът оплита
из ада самотна се скита
страдае
а пътят с надежда пропит е
изгарят по него сълзѝте
блуждае
с горчива отрова опѝта
тя няма кого да попита
за рая

Чудовището

чудовището облизва пак лакомо
своите хиляди резци
откъснало е то скоро на някому
нежните два бели прасци

чудовището захапва с наслада
твоята хубава душа
запраща я в кръв и стенеща в ада

само ако му разреша!

Дяволът и поетът

Луцифер, Велзевул, Мефистофел,
имам много имена,
и във тези кратки строфи,
ще говорим за шедьоври -
по очите на жена!

Този, който пише тука стихове,
надява се на слава,
и макар да е от тихите,
и макар да хваща шрихите,
не му се получава!

Тука идва моят ред - готов съм,
и малко да помогна,
идва тук: идея нова,
идва там: и е готово -
душа да взема мога!

И ето че поетът в ад се пържи,
но аз не съм доволен,
цял живот бил е в кърви,
в казана скача бърже,
за още огън моли!

Но аз съм хитър и разбирам,
че трябва да го върна,
там горе бавно да умира
той без изобщо да разбира
защо в поет се превърна!

През Ада смело крачили

през Ада смело крачили
сега във райските градини
един за друг сте значили
тъй много всички тез години

(когато любовта е споделена
тогава тя не е любов
а става дар от цялата Вселена
и красота и силен зов)

душите си потачили
един за друг сте всичко
напук на тях - палачите
остава ти момиче

(когато обичта е много силна
създава свят за двама тя
тече - поток пенлив - кръвта обилно
и свързва двете ви сърца)

вън тъмно е и здрачно е
у вас е светлината
вървите тихо плачете
и ражда стих сълзата

Пръсти по плътта ти мека

пръсти по плътта ти мека
прокарвам
с устни по познатата пътека
изгарям твойта кожа

до безбожност


с длани гърдите ти бели
докосвам
с устни зърната узрели
изпивам с наслада

макар да сме в Ада

С теб съм в рая и във ада

С теб съм в рая и във ада,
ту изкачвам се, ту падам,
болка носиш, и наслада...
Толкова красива, толкова си млада!
Радост ме облива и горя на клада!

Как ми се иска

как ми се иска някой ден

във мен

друго нещо да има освен

болка и наслада

как ми се иска някой ден

душата ми пощада 

да намери

наместо на площада

на изправената клада

да гори 

във болка и наслада

пред хора близки и далечни

ето я - изгаря вече

истината тя изрече

и с това завинаги обрече се

да гори

във болка и наслада

и във рая и във ада

А беше толкоз млада...

Сърце добро заради тебе страда,
душа очернена във мрак пропада,
запратена към портите на ада...

А беше още толкоз млада...


Любов красива зарад теб погина,
посечена от ледна гилотина
и - в гроб положена - навек изстина...

А беше още тъй невинна...


Допусна толкоз грешки и безчинства,
пленена от инстинкти животински.
Пропуши, краде много и пропи се...

А беше още толкоз чиста...


Да, беше млада и невинна, чиста,
с очи - прекрасни огнени мъниста.
Красива, но болезнено отровна
оказа се.

Но ти не си виновна.


Виновен е светът прогнил, покварен,
така бездушен, подъл и вулгарен.

Не си виновна ти. Душата ти е чиста.
Виня стотиците безсмислени убийства...

Виня омразата, която вред вирее,
и злобата виня, която в нас живее...


Не си виновна ти. Душата твоя страда.
Светът отрови те. А беше толкоз млада...