Без изход (В този свят така студен)

Кажи ми, в този свят така студен,
дали му дреме някому за мен?
Не мисля...
Но зная аз, ще дойде светъл ден,
когато от студено уморен,
наистина...
Ще вляза в свят, от мене сътворен,
далеч от този свят така студен
без изход!

Героят

Навлизаш в мен,
навлизам в теб
и двама ставаме едно!
И ден след ден,
ти в мен растеш -
като покълнало зърно!

Сега си в мен,
крада от теб
омразата и любовта!

И претворен,
героят е -
скърби и диша във гръдта!

Какво си ти за мен?

Какво си ти за мен?
Слънце в тъмния ден!
Звук в мъртва тишина!
В мрака лъч светлина!

Какво за двама ни желая?
Да бъда с тебе до края!
Себе си в теб да опозная!
Да живеем в обща стая!

Животът ми без теб е празен,
като обезцветена ваза,
като мъртъв сив площад,
като тих безлюден свят,
като обезводнена река
като обезкървена ръка...
като една голяма яма!
Животът ми без теб го няма!

Какво за двама ни желая?
Да бъда с тебе до края!
Себе си в теб да опозная!
Да живеем в обща стая!

В твоя чест и с твойто име

Не съм до тебе всеки ден.
Не съм приятел верен.
Как да разчиташ ти на мен,
делят ни километри?

Щом болна си или тъжиш -
за туй си имаш гадже.
Дори на мене да държиш,
ти няма да го кажеш.

Когато нещо ти тежи,
и текнат в миг сълзите,
нали около теб гъмжи
от близки. От добрите.

А аз къде съм?
Аз съм на стотици километри...
Много съм далече!
Тъжното човече -
то опитва близост да измери
в стъпки и във рими...

В твоя чест и с твойто име.

По ET на Кети Пери - Отрова

погледни ме
очите изгори
до самата ретина
докосни ме
и нека да боли
болката променя ме

целуни ме
вкарай вируса във мене
вцепени ме
като лед да съм студена

твоите очи
са езера от огън
и във тях личи
кога ми казваш сбогом

но моля те недей
не си отивай
сърцето завладей
кръвта опитай
душата омърси
със твоята отрова
света ми разтърси
за края съм готова

Как ми се иска

как ми се иска някой ден

във мен

друго нещо да има освен

болка и наслада

как ми се иска някой ден

душата ми пощада 

да намери

наместо на площада

на изправената клада

да гори 

във болка и наслада

пред хора близки и далечни

ето я - изгаря вече

истината тя изрече

и с това завинаги обрече се

да гори

във болка и наслада

и във рая и във ада

Цял живот

Цял живот горя от жажда -
тя душата уж разяжда.
Цял живот се жалвам:
за ласка, за допир, за близост...
Но може би аз съм студен
и може би няма във мен
даже капчица нежност...
А може би просто не искам
любов.
Или не съм за нея готов.

Ела при мен

За Вероника


Ела при мен
в тоз хубав ден.
Ела и нежно прегърни ме.
Но ти далеч
си днес и веч
все тъй ще бъде в мене зима.

Аз чакам сам,
но ти си там -
далеч от мойте топли устни.
И хич не знам
дали със плам
до твойте ти ще ме допуснеш.

Мечтая си...
Оставаш си
все пак едничка ти за мене.
Макар далеч
да си и с реч
едва ли нещо се променя.