Март - на двама ДРУГАРИ

Честита Баба Марта!

на вас другари пожелавам
още много светли дни
в душите да гори жарава
зло да бяга - да странѝ -

дано животът поднесе ви
още много смях - любов -
и тишина и мир душевен
има в този благослов

децата да пораснат смели
умни весели добри
да следват все големи цели
- всеки връх да покори -

а мястото сред вас да не е
тъй далечно все за мен
да бъда близък ваш копнея
и приятел - някой ден

Твойто име е жена

твойто име е жена
а жена звучи ми гордо
във очите тишина
на последните акорди

твойто име е жена
а това е нещо свято
заблестяла в светлина
населяваш ти земята

твойто име е жена
а жена звучи красиво
нямаш никаква вина
че Природата загива

Чума

свещта догаря
ще настане скоро мрак
до мен другарят
на легло е пак

таз пуста чума
всички ни ще тръшне тя
не ще и дума
тук не спи Смъртта

свещта догаря
и се спуска тъмнина
очи притварям
в гробна тишина

Замълчи, сърце!

Замълчи, сърце! Но не можеш, нали?
Как да страдаш в тишина,
без да кажеш защо те боли?
Вечно заради жена!

Протегни ръце! Туй не можеш дори!
Да не нараниш от страх,
по-съгласен си да изгориш...
Заради несторен грях!

Силите през мен минават

силите през мен минават
и на листа се изливат
после той ги пресушава
и направо ги изпива
в тишината оглушавам
а на вкус ми е горчиво

Ти си Светлина

Ти си Светлина,
в очите ти греят
лъчите и зреят
звездите!

Носиш Топлина,
в ръцете - жарава,
сърцето е лава,
искри то!

Чувствам Тишина
когато те зърна,
а щом те прегърна,
текват сълзите...

Тишината с теб

тишината с теб
струва милиони
любовта расте
троши щит и броня
тишината с теб
прочиства душата
топи вечен лед
със теб тишината

Тишината зрее на гроздове

тишината зрее на гроздове
и немеят весели дроздове
камбани прехапали езици
и шепата тихи ученици
се прибират вече по къщите
и уж всичко все си е същото
но нещо много важно го няма
живот без звук е чиста измама

Вълци

когато в мен завият вълци
по самотната луна
и хората завикат "Зъл си!"
без и капка в мен злина
и сочат ме със мръсни пръсти
в океан от тишина
мълча като новопокръстен
с разпокъсана душа

Какво си ти за мен?

Какво си ти за мен?
Слънце в тъмния ден!
Звук в мъртва тишина!
В мрака лъч светлина!

Какво за двама ни желая?
Да бъда с тебе до края!
Себе си в теб да опозная!
Да живеем в обща стая!

Животът ми без теб е празен,
като обезцветена ваза,
като мъртъв сив площад,
като тих безлюден свят,
като обезводнена река
като обезкървена ръка...
като една голяма яма!
Животът ми без теб го няма!

Какво за двама ни желая?
Да бъда с тебе до края!
Себе си в теб да опозная!
Да живеем в обща стая!

Тишина

Тишина.
Звездите капят
като зрели плодове.
Там, отвъд летят
милиарди светове,
напъпили от цвят.
Взирам се в мрака.
Някъде там...
Някъде чакат
първата крачка да сторим...
Защо?
Дали защото сме хора?
И трябва първо да пораснем?
Или просто са много далеч
в космичното пространство?
Тишина.
Звездите падат тихо,
с дирите от светлина...
Рисуват щрихи
по листите черни
на нощта...