Искам двама да се скрием

искам двама да се скрием
от застигащата буря
пристан нейде да открием
в океана сив от думи

нека двамата се сгушим
някъде на много тихо
надалеч от този шумен
свят където се открихме

Тишина

Тишина.
Звездите капят
като зрели плодове.
Там, отвъд летят
милиарди светове,
напъпили от цвят.
Взирам се в мрака.
Някъде там...
Някъде чакат
първата крачка да сторим...
Защо?
Дали защото сме хора?
И трябва първо да пораснем?
Или просто са много далеч
в космичното пространство?
Тишина.
Звездите падат тихо,
с дирите от светлина...
Рисуват щрихи
по листите черни
на нощта...

Всички мои стихове

Всички мои стихове
така са тихи
те са само щрихи
на нещо по-голямо
смисъл още няма
само ями
пълни с думи
неразумни
и безумни
парчета само
от нещо по-голямо
просто щрихи
са всички мои стиховe