Искам двама да се скрием

искам двама да се скрием
от застигащата буря
пристан нейде да открием
в океана сив от думи

нека двамата се сгушим
някъде на много тихо
надалеч от този шумен
свят където се открихме

снощи умирах хиляди пъти

снощи умирах хиляди пъти
на уханието ти обесен
но етикета не престъпих
а беше толкоз лесно...

снощи умирах хиляди пъти
аз пронизан от гласа ти - песен
но етикета не престъпих
а беше толкоз лесно...

снощи умирах хиляди пъти
хубостта ти - буря - ме отнесе
но етикета не престъпих
"Глупак!", Съдбата произнесе...

Бурното море

Лежеше на брега удавник,
на брега на бурното море,
лежеше, явно от отдавна,
без да може сили да сбере.
Приближих се и попитах
с глас угрижен, тъжен и смирен:
от мощта нима изпита
корабът ти на това море?
Той отвърна - не море е,
а жена - богиня, с власт
на трески да разпилее
всяка лодка, кораб, сал.
Тя с акулите живее
и ги плаши щом реши,
късметлия съм, че с нея
само малко съгреших.

Буря

Любовта ме връхлетя:
като Лятна буря
и подслона ми разтури;
като люта хала
и сърцето ми запали;
като Южен полъх
и стопли моя дъх;
като юлски ден
и беше само за мен.

Любовта ме плени:
като Боен вик
с копие и щик;
като буен враг
нападащ в мрак;
като Огнен пламък
и срути моя замък;
като остър аромат –
нов и толкова познат.

Любовта ме обзе:
като Вълна…
като вихър…
като видение…
като вълнение…

Любовта ме прие.
И аз я приех…