Аз съм огнище

днес съм огнище - с пепел изстинала
днес аз съм нищо - ледена истина

утре съм пламък - паля пожарища
чист огън само - болка изгаряща

няма отмора - феникс - прераждам се
гния в затвора - мъчи ме жаждата

после излизам - милва ме слънцето
с лъч ме пронизва - чувствам и зрънцето

чувствам Всемира - всичко у мене е
музика свири - в миг! - сътворение

За вас любими

Боли ме!
Ах, само как ме боли!
Чувствах сякаш
винаги с мен сте били...
На утрото в лъчите,
на мрака
в тъмните мъгли...
На вас аз можех да разчитам.
А днес се срути замъкът
игли
забиват се в плътта ми нежна
угасва пламъкът
надежда
вече няма
една
голяма
рана
само
кърви и със кръвта ми
изтичат стихове и рими.
За вас, любими!
Боли ме!

Трънчето в мозъка

забито е трънчето в мозъка
за поезия - не за проза -
а темите малко са - хилави -
изтичат през пръстите
- милите -

млъкни просто - не можеш ти -
остави на другите можещи
отвътре нещо изяжда те
ужасна и силна е жаждата

не знае никой тук драмата
че пàри болезнено пламъка
и зейват вътрешни белези
разкъсваш безмилостно себе си

Имайте мечти

Над морета, океани, ние с теб летим
и от кървавите рани
на разкъсаните длани капе кръв и дим.

Над лъжи и над измами, истини творим
и от царския ни замък
иде огнения пламък - нов, непобедим!

Над морета, океани, ние с теб летим
и от нас дано остане
силно, искрено послание - имайте мечти!

Ръцете ти са моят замък

ПО ПЕСЕН


ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
докосна ли те пламва пламък
възможни стават всички чудеса

и пее цялото ми тяло
то твое е - изгаря цяло
за ласките ти нежни
ти носиш ми надежда

и зрее в погледа ми лято
аз твоя съм - от страст излята
в душата ми се ражда
към тебе силна жажда

ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
до теб да бъда искам само
в гори прохладни с вечни дървеса

Когато омраза те хване

когато омраза те хване
със зъбите - сто остриета -
и капка любов не остане
протягаш ти кървави длани
със зейнала дупка в сърцето

когато жестокост те смачка
с юмрука си тежък от камък
и трудно напред е да крачиш
и жално и милно заплачеш
с душата изгаряна в пламък

тогава впрегни силна воля
света подчини на ума си
помни че си птица във полет
помни че след зимата пролет
ще дойде студа да разкъса

До бяло

зная че си ти самичка
като птичка без ято
зная че обичаш всички
човеци на земята

зная че си нямаш никой

сама си като гара
като прашна малка книга
забравена и стара

самичък аз съм също
и мъчно е и тежко
без някой да прегръщам
това е нечовешко!

но как да станем двама
едно-едничко цяло
когато силен пламък
изгаря ни до бяло?

Демон (Аз нямам душа)

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Когато реша твоята ще взема
в Царството подземно.
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Но твоето място човешко
на мига ще приема.

Защото бездушен осъден съм вечно
без чувства и мисъл
да бродя из трите вселени
и всичко е близко
и всичко - далечно

Защото бездушен не мога да милвам
нищо живо нищо красиво
и годен съм вместо туй само
без край да убивам
с очите от пламък

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Живота руша. И твоето време
ще дойде. Трепери човеко!
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Ще гориш в огнени пещи.
Но знай - от мен по ти е леко!

Нима е самотата

нима е самотата
просто обич но с обратен знак
нима е светлината
отрицание на пълен мрак

нима смъртта е само
миг изпълнен с черна красота
животът - светъл пламък
блясва и угасва сам в света

Това което в мен гори

това което в мен гори
тоз ярък пламък
запалено е от зори
да гасне няма

това което в мен гори
- една магия -
която хиляди дори
не ще убият

това е древния талант
и ще пребъде
като шлифован диамант
като присъда

Сънят не идва

Сънят не идва, а нощта е млада.
Страдам.
По теб копнежът ме души ужасно.
С теб съм, Прекрасна!

А сенки бели във тъмата светят.
Цвете!
По теб мечтите покоряват дните.
Пиеш сълзите ми!

И вълци вият по луната диво.
Жив съм!
Аз зная, скоро ще сме ние двама.
В огън и пламък!

На Хари 3 - Опорочен

В теб гори божествен пламък,
но ТЕ са го опорочили.
И сърцето ти е камък,
няма в него сили.

Бил Живота труден, гаден,
но знай, такъв е той за всеки.
Ти вървиш, за чувства гладен,
губиш си пътеката.

Бавно стича се кръвта ти,
и жизнената твоя сила.
Вехнат счупени крилата -
пътя, любовта, съдбата...

всичко са опорочили!

Остров

самотен остров аз съм
и на него пазен
в дълбока тайна замък
и във него пламък
искрящ с лъчите ярки
на всичко това
                си господарка

Целунахме се нежно

целунахме се нежно
аз паднах неизбежно
в прегръдките надеждни

докоснахме се леко
почувствах нещо меко
и Думите изрекох

след този ден ний двама
вървим направо само
и в нас изгаря пламък

Смъртта

Смъртта ръката си студена
полага на моето рамо...
Подобно ален огнен пламък
потича по сините вени...
Възкръсват всичките ми рани
от болките несподелени.
Жал ми е за мене...

Пламъкът угасна.

Пламъкът угасна.
Аз ли сторих нещо?
Стихове горещи
набързо изгоряха,
така ли сухи бяха?
В теб ли нещо липсва?
Може би ти писнах...
Пламъкът угасна.
А раната зарасна,
кървяща по листа...
Картина бе прекрасна!

Започвам начисто!

Нима е от камък...

Нима е от камък
сърцето ти кораво,
че да ме мъчиш продължаваш?
Няма даже пламък
в душата твоя ледна
та не искаш и да ме погледнеш!

Не разбираш ли, че във кафез,
душата моя - птичка - пърха,
и те чака, моля те, излез,
поне веднъж пиши ми първи!

Не разбираш ли, че ме боли
заради твоя глупав непукизъм,
че търпя те, питайки дали
ако зарежа те, ще съм капризна.

Не разбираш ли, че чакам те -
(вече май че станаха години),
но грехът ти, знай, ще е простен
ако дойдеш само да се видим.

Една любов

Една любов - разискрена и нежна.
Една любов - красива и добра.
Една любов - горяща от надежди
припламна леко и умря.

Буря

Любовта ме връхлетя:
като Лятна буря
и подслона ми разтури;
като люта хала
и сърцето ми запали;
като Южен полъх
и стопли моя дъх;
като юлски ден
и беше само за мен.

Любовта ме плени:
като Боен вик
с копие и щик;
като буен враг
нападащ в мрак;
като Огнен пламък
и срути моя замък;
като остър аромат –
нов и толкова познат.

Любовта ме обзе:
като Вълна…
като вихър…
като видение…
като вълнение…

Любовта ме прие.
И аз я приех…