На Краси

гола воля срещу звяр ужасен
толкоз силен и опасен
и СВЯТ се той нарича

няма време - никога не стига
за урок или за книга
а времето изтича

дух - желязо! - срещу черен дракон
цар на огъня и мрака
- любимата обича -

няма време - часовникът тик-така
а налага се да чака
- но фактите се стичат -

гола воля срещу зъл противник
но той не се отказва
и става все по-ефективен
във кода щом нагазва

Никога нищо не стига

Никога нищо не стига...
Разказ, стих или книга.
Винаги, с всичко препускаш...
После в тебе е пустош!

Винаги всичко без грешка...
Трудно и нечовешко!
Чувствата - силни и бързи...
Винаги необвързан!

Никога нищо не искаш...
Искаш само да даваш.
Пазиш си тайния изход...
Тъй обаче не става!

Нужно е всичко да сложиш
на игралната маса.
И ще изгубиш. Но може
да спечелиш миг щастие!

До бяло

зная че си ти самичка
като птичка без ято
зная че обичаш всички
човеци на земята

зная че си нямаш никой

сама си като гара
като прашна малка книга
забравена и стара

самичък аз съм също
и мъчно е и тежко
без някой да прегръщам
това е нечовешко!

но как да станем двама
едно-едничко цяло
когато силен пламък
изгаря ни до бяло?

Искаш да откраднеш?

искаш да откраднеш
стиха ми?
глупако - ще напиша още сто!
дори и тях да ги задигнеш
и да публикуваш книга...
давай!
кой ще ти повярва
бурен върху цвят покарва ли?
бисер как ще се роди в калта?
плява ражда само плява!

искаш да откраднеш
мойта слава?
не става!
кради на воля
неразбрал
на мисълта полета
на думите размаха
раждат шедьоврите
и те правят класик
ако писано е
да бъдеш велик
пред света си длъжен
себе си да бъдеш!

никого не ще излъжеш

Дървото е високо

По Блага Димитрова
"Превращения"

дървото е високо
до облаците сякаш стига
човекът е жесток и
превръща го веднага в книга

и в книгата му пише
"там имало дърво високо
но скоро си отишло
човек един жестоко..."

така ще продължава
и цикълът всевечен
все нещо ще пресява
потокът бързотечен

Какво научих за една година?

Какво научих за една година?
Красива си като картина!
И умна си като академик.
И влюбена си до уши
в твой съученик.
Нека малко поговорим
за вашата любов...
Рядка е сред хората
по сила и по зов...
слива сякаш вашите души!
Но за теб е този стих,
а малко аз се отклоних.
Печелила си тон награди -
а още толкова си млада! -
но във тебе има жажда -
в тебе нещо се поражда,
което те влече нагоре,
и те кара да се бориш...
Нещо сякаш все не стига -
четеш ти книга след книга,
обожаваш писаното слово,
но отклонихме се отново!
Въпреки всички успехи
ти се оценяваш ниско,
плачеш почти без утеха;
понякога глупости мислиш.
Чуй, момиче младо,
във теб гори Божествен огън...
В бъдещето радост
и успех да видя мога!
Запази във себе си искрата -
нека винаги да свети...
и ще е изпълнена съдбата ти
със герои и сюжети!

Книга след книга

Книга след книга,
просто не стигат...
не чета, а изяждам,
сякаш мъчи ме жажда!
Книга след книга;
вътре - интриги,
герои, сюжети -
добри и предвзети!
Чета и не спирам...
Направо умирам!
Не ми се сърдете!