В поля

в поля от сиви рози
душа ридае
животът - зъл и грозен -
далеч от рая

съсипва всяка мисъл
ума раздира
той губи цел и смисъл
и не разбира

защо и кой наказа
сърце кървящо
с любов и без омраза
във вечна жажда

Искаш да откраднеш?

искаш да откраднеш
стиха ми?
глупако - ще напиша още сто!
дори и тях да ги задигнеш
и да публикуваш книга...
давай!
кой ще ти повярва
бурен върху цвят покарва ли?
бисер как ще се роди в калта?
плява ражда само плява!

искаш да откраднеш
мойта слава?
не става!
кради на воля
неразбрал
на мисълта полета
на думите размаха
раждат шедьоврите
и те правят класик
ако писано е
да бъдеш велик
пред света си длъжен
себе си да бъдеш!

никого не ще излъжеш

Всяка нова дума

всяка нова дума
всяко изречение
е за мене струна
стихотворение

всяка нова мисъл
всяко съждение
пълно е със смисъл
носи въжделение

всяка нова буква
за мен е интересна
каквото ти щуква
превръщам го в песен

Неземна красота

Неземна красота,
влята в тленно тяло...
Как твойта чистота
в този свят е оцеляла?

Божествена искра,
въплътена в мисъл...
Кой космоса обра
и богиня те ориса?

Всевечна, любовта,
в теб расте и живее.
От тебе обичта
като песен се лее...

Промяна

Аз съм Промяна.

Душата ми е Река, която тече от Нищото към Нищото.
Тя се променя постоянно, но същевременно си остава същата.

Сърцето ми е Огън, който гори в мрака на Нищото.
Той хвърля искри, които палят други Огньове.

Умът ми е Звезда, която огрява цялата Вселена.
Той слива мисли и чувства в Абсолют, който е вечен и безкраен.

Аз съм Промяната, която искам да видя в света.