На Снежана

Време е да почетем
твойта скромна доброта.
Няма капка корист в теб,
само светла чистота!

Давай все така - с любов -
близките поддържай ти.
Нόси този благослов
сбъднати мечти.

Колко много ти дължим -
няма туй добро цена.
Вечно близо ще държим
тебе - святата жена!

Ангел бял

Ангел бял, отде се взе?
Падам днес на колене -
твоят образ и нозе
ще ме спасят ли? Не. Не.

Ангел бял, ти долетя
с мощни ангелски криле.
Носиш мека чистота
над безкрайното поле.

Ангел бял, ти носиш мир,
щом дохождаш пак при нас,
водиш нашия Пастир -
с благия му нежен глас!

Неземна красота

Неземна красота,
влята в тленно тяло...
Как твойта чистота
в този свят е оцеляла?

Божествена искра,
въплътена в мисъл...
Кой космоса обра
и богиня те ориса?

Всевечна, любовта,
в теб расте и живее.
От тебе обичта
като песен се лее...

Ирисите изумрудени

Седиш пред мене на екрана -
усмихваш се потайно,
гласчето ти е мило...
Как искам цял да се изгубя
в усмивката омайна
потънал и безсилен.

Безсилен съм когато
започнеш да говориш;
с гласчето си в главата
Вселени ще отвориш...
родени в чистотата
на ирисите изумрудени
изплакнати в сълзата
на твоите очи учудени.

Дете

Колко много чистота
във сълзите на дете!
Колко болка и тъга
щом протегне то ръка
в тях живее и расте!

Извори на красота
са очите на дете.
Греят те като звезди
вечер в тихите води
на Безкрайното море.

Във очите на дете
обич чиста се чете...
Всичко ново е за тях;
няма зло и няма грях
във очите на дете...

Колко много красота
е донесла любовта
във очите на дете!
Там цъфти и там расте
като цвете Вечността.