Дали една си обичал

МОНОЛОГ НА ЖЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯ В ПАМЕТТА СИ


Не е трудно, нали?
За мене да пишеш.
Зная колко боли!
Аз помня предишните...

Тук са всичките, с мен.
И често говорим.
Но защо си смутен?
И наш е затвора ти...

Как се казвам, познай?
Мария? Иванка?
Питат - има ли край?
Богиня? И ангел?

Не е трудно, нали?
Когато почувстваш.
После с остри бодли
- макар и изкуствени -

ти ни пускаш кръвта,
която е нужна.
И "Любов", "Красота"...
Край! Всичко наужким!

Не е трудно, нали?
За нас ти да пишеш.
Но попитай дали
една си обичал?

Прокълнат

... и питате често
защо пиша много
за вас е зловещо
как малкото нещо
обличам във слово

понякога става
понякога - хич
защо продължавам
не пиша за кич

не пиша за слава

а просто така
защото във мене
потича река
на цели вселени
подавам ръка

в света да покълнат
подобно цветя
макар и прокълнат
да дам красота
додето помръкна

додето умра...

По пътеката върви

по пътеката върви
и ще видиш красота
виж дървото как кърви
пак заронило листа
вятър щом сега изви

но ще мине есента
всичко ще се съживи

Нима е самотата

нима е самотата
просто обич но с обратен знак
нима е светлината
отрицание на пълен мрак

нима смъртта е само
миг изпълнен с черна красота
животът - светъл пламък
блясва и угасва сам в света

Живеел някога един поет

живеел някога един поет

той виждал различно света

където другите виждали смет

той виждал дивна красота

където другите виждали смърт

той виждал нов живот

живеел той в прелестен кът

под звезден небосвод

за него бил целият свят

голям разперен лист

и колкото дълго живял

оставал си чист

той искал всичко околовръст

във стихове да претвори

и Бог с ужасната си мъст

осъдил него да гори

живее днес един поет

безсмъртен и велик

но не може той да спре

да пише и за миг

Колко красота

колко красота сам създадох
и ви подарих
в името на вечната младост
пиша стих след стих
за вас момичета

обичам ви

На Йоана

опитах снимката ти да подмина
но в душата дупка зина
от твойта красота боли ужасно
ти си толкова прекрасна

Появиш се

Появиш се... и посветиш... и изчезнеш отново -
както слънце в облачен ден.
Стане весело и ето - да кажеш "бай" готова...
Объркващо е туй за мен!

Изчезнеш ти... и те няма... но дохождаш после пак -
както луната през нощта.
Долипсваш ми - ти си само звезден лъч във пълен мрак.
Носиш ти рядка красота!

Неземна красота

Неземна красота,
влята в тленно тяло...
Как твойта чистота
в този свят е оцеляла?

Божествена искра,
въплътена в мисъл...
Кой космоса обра
и богиня те ориса?

Всевечна, любовта,
в теб расте и живее.
От тебе обичта
като песен се лее...

Красотата твоя храни

Тежко ти е, зная.
Все не идва края
на болките.
Тежко ти е, зная.
Все в онази стая
с отровата.

Отровата е за ума ти,
сама си знаеш колко пъти
си възжелавала смъртта
но ти си Красота!

Ти си красота и прелест
именно заради тази болка.
Именно заради този белег
ти сега си толкоз... толкоз...

Просто няма думи, думи няма
за душата светла и голяма,
за сърцето топло, смело,
своя стръмен път поело!

Красотата твоя храни
като пчелно млечице,
но няма хубост без рани,
прелест е твойто лице!

Косата ти се спуска на вълни

Косата ти се спуска на вълни
и те по лицето ти се плискат,
най-хубава от всичките жени,
правиш ти каквото си поискаш...

Усмихни се на света!

Тъжен си и зле, и болен,
нищо не върви при теб.
Виж напъпилата пролет
как разбива всеки лед.

Депресиран си и мъка
с сила страшна те души,
чуй ти моята заръка
тя дано те утеши:

Усмихни се на света!
Вдишай тази красота!
Чуруликащите птички,
весели рекички
чуй и смях девичи...
И бълбукащи потоци,
весели жабоци
виж, момчета боси...
прегазили реката.
Теменуги росни.
Усмихни се на света!
Вдишай красотата!

На Камелия

Ти вървиш със рокля бяла
през поля бодливи рози;
как ли ти си оцеляла
в свят, кажи ми, като този?

Ти вървиш със рокля бяла...
и във тръни ти си цяла.
По нозете ти кръвта се стича,
колко пъти ти, кажи, обича?

Ти вървиш със рокля бяла
през поля бодливи рози;
колко ли от теб си дала
за да ходиш после боса?

Ти вървиш със рокля бяла...

На шестнайсет

Да, аз съм на шестнайсет,
но това не те касае.
На пътя съм - това го знаеш,
значи лягай и предай се.
За десет лева аз съм твоя,
от тях половината са мои...
няма чувства, няма спомен
смачкан там лежи кондома.
За десет лева аз съм твоя,
прави със мен каквото искаш,
на шестнайсет съм само,
със тяло - от портрет на Гоя,
мърсиш го ти със жадни пръсти,
а сводникът - отдавна ме "покръсти".
Да, аз съм на шестнайсет,
но това не те касае.
На пътя съм - това го знаеш,
значи лягай и предай се.

Боже, колко си прекрасна!

Боже, колко си красива!
Всяка дреха ти отива.
Ти, прекрасна самодива,
с нежността си ме опиваш...

Боже, колко си прекрасна!
Във сърце - открита рана.
Боли и нивга не зараства,
но чакам кротко да пораснеш...

Ти, Прекрасна, с поглед ясен;
от приятелство -
в любов прерасна
и сега таз рана прясна
във душата ми зараства.

Боже, колко си прекрасна!

Дете

Колко много чистота
във сълзите на дете!
Колко болка и тъга
щом протегне то ръка
в тях живее и расте!

Извори на красота
са очите на дете.
Греят те като звезди
вечер в тихите води
на Безкрайното море.

Във очите на дете
обич чиста се чете...
Всичко ново е за тях;
няма зло и няма грях
във очите на дете...

Колко много красота
е донесла любовта
във очите на дете!
Там цъфти и там расте
като цвете Вечността.

Думи...

Думи неясни, объркани
в душата ми бясно се гонят.
А листата й в туй време ронят
фрази безстрастни, изтъркани.

Слова неизказани, скрити
във ума ми се зараждат.
А мечтите ми прояждат
лъжи доказани, открити.

Кажете, как да ви пусна,
да ви покажа на хората вън,
когато знам – сам ще съм
и ще бъде туй напусто?

Защото виждам, чувам, усещам
накъде всичко върви –
как стават хората зли
и доброто никой не среща.

Не, не вървят вече
в този тежък, безрадостен свят,
от лъжи и от болка излят,
гордите, смелите речи.

Не, не вървят вече
красотата и нежността тук,
където господарят неук
от тях се отдавна отрече.

Не, не вървят, не вървят
хубави, искрени думи –
купуват се вече със суми
и вещи,
и хора,
и свят…

Нито капка красота

Мрачни силуети.
Сенки във нощта.
И нито лъч не свети,
не разсейва мрака
на деня.

Безлични гласове.
Шум във тишина.
И нито дума не зове
този, който чака
в тъмнина.

Безбрежна самота.
Тлее любовта.
И нито капка пъстрота
не улавя зрака,
нито капка красота.