Красотата твоя храни

Тежко ти е, зная.
Все не идва края
на болките.
Тежко ти е, зная.
Все в онази стая
с отровата.

Отровата е за ума ти,
сама си знаеш колко пъти
си възжелавала смъртта
но ти си Красота!

Ти си красота и прелест
именно заради тази болка.
Именно заради този белег
ти сега си толкоз... толкоз...

Просто няма думи, думи няма
за душата светла и голяма,
за сърцето топло, смело,
своя стръмен път поело!

Красотата твоя храни
като пчелно млечице,
но няма хубост без рани,
прелест е твойто лице!