Какво от мен искаш, поете?
Поредната рана в сърцето?
Поредния белег в душата ти?
От нокътя мой отпечатъци?
Какво още имаш да губиш ти?
Още болка в очите учудени?
Разбери - ледено - словото -
сàмо налива отровата!
Какво от мен искаш, поете?
Вериги звънтят на ръцете!
Дали спасител? Палач ли съм?
Истинска само е Жаждата!
Показват се публикациите с етикет белег. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет белег. Показване на всички публикации
18 август 2024 г.
6 май 2020 г.
По Jonas Brothers
По Jonas Brothers - "Sucker"
О-о, ти си птицата крилата,
ти си лекарство за теглата,
ти си и белег във главата,
и теб донесе те съдбата!
Аз съм лудо влюбен във теб!
Аз съм луд и глупав по теб!
О-о, ти си облак във небето,
ти си кръв алена в сърцето,
ти си и афта на небцето,
ти си усмивка на лицето!
Аз съм лудо влюбен във теб!
Аз съм луд и глупав по теб!
Етикети:
белег,
влюбен,
глупав,
кавър,
кавъри,
литература,
лицето,
любов,
обич,
стих,
стихове,
съдба
10 юни 2019 г.
Море или момиче
Върви едно момиче
към морето -
на русалка прилича,
но е малко различно
във лицето,
разкрило се частично,
но леко иронично
аз се питам:
дали морето там бурно
е по-красиво,
или момичето нежно
води по прелест,
макар и със белег
в душата?
А може би заради него
именно,
и заради солта в сълзиците,
по-красиво е момичето!
към морето -
на русалка прилича,
но е малко различно
във лицето,
разкрило се частично,
но леко иронично
аз се питам:
дали морето там бурно
е по-красиво,
или момичето нежно
води по прелест,
макар и със белег
в душата?
А може би заради него
именно,
и заради солта в сълзиците,
по-красиво е момичето!
Етикети:
белег,
бурно,
именно,
лирика,
литература,
море,
него,
обич,
поезия,
стих,
стихове,
стихотворение
23 март 2019 г.
Красотата твоя храни
Тежко ти е, зная.
Все не идва края
на болките.
Тежко ти е, зная.
Все в онази стая
с отровата.
Отровата е за ума ти,
сама си знаеш колко пъти
си възжелавала смъртта
но ти си Красота!
Ти си красота и прелест
именно заради тази болка.
Именно заради този белег
ти сега си толкоз... толкоз...
Просто няма думи, думи няма
за душата светла и голяма,
за сърцето топло, смело,
своя стръмен път поело!
Красотата твоя храни
като пчелно млечице,
но няма хубост без рани,
прелест е твойто лице!
Все не идва края
на болките.
Тежко ти е, зная.
Все в онази стая
с отровата.
Отровата е за ума ти,
сама си знаеш колко пъти
си възжелавала смъртта
но ти си Красота!
Ти си красота и прелест
именно заради тази болка.
Именно заради този белег
ти сега си толкоз... толкоз...
Просто няма думи, думи няма
за душата светла и голяма,
за сърцето топло, смело,
своя стръмен път поело!
Красотата твоя храни
като пчелно млечице,
но няма хубост без рани,
прелест е твойто лице!
Абонамент за:
Публикации (Atom)