Женското

когато плаче - палач е -
играе те до съвършенство...
женското си е женско!

блестят в очите лъчите...
потапят те в мигом в блаженство:
женското си е женско!

ще кажа още - че нощем...
(макар да не ѐ хич спортсменско)
женското си е женско!

ти вечно искаш я близко...
и много изпускаш с ергенство -
женското си е женско!

Какво от мен искаш, поете?

Какво от мен искаш, поете?
Поредната рана в сърцето?
Поредния белег в душата ти?
От нокътя мой отпечатъци?

Какво още имаш да губиш ти?
Още болка в очите учудени?
Разбери - ледено - словото -
сàмо налива отровата!

Какво от мен искаш, поете?
Вериги звънтят на ръцете!
Дали спасител? Палач ли съм?
Истинска само е Жаждата!

Дали жените плачат

дали жените плачат
но просто ей така
когато падне здрачът
и зине в тях тъга

жените ли ридаят
пролее ли се кръв
щом дойде бързо краят
на губещия пръв

дали жените плачат
прегърнали деца
когато с меч палачът
разкъсва две сърца

дали жените плачат

Само листът ми е съдник

само листът ми е съдник
той решава
кой съм и с кого да бъда
какво заслужавам

само листът е приятел
той ме слуша
той ми носи като вятър
и вода и суша

само листът мой палач е
той отсича
с кървавите букви плаче
за едно момиче