Женското

когато плаче - палач е -
играе те до съвършенство...
женското си е женско!

блестят в очите лъчите...
потапят те в мигом в блаженство:
женското си е женско!

ще кажа още - че нощем...
(макар да не ѐ хич спортсменско)
женското си е женско!

ти вечно искаш я близко...
и много изпускаш с ергенство -
женското си е женско!

Светът така красив е

светът така красив е
защо тогава в сиво
всичко в мен е оцветено
текат от кръв сълзѝте
и пътят с тях пропит е
плаче цялата Вселена

Дървото старо

Дървото старо плачеше -
режеха зелените му вени.
Какво изобщо значеше
за убийците си настървени?

Листата меки падаха -
рожбите му - в танеца последен...
Подготвена бе кладата,
а след нея следва края леден!

Дървото старо плачеше -
и течаха сълзите му бавно.
Смъртта с косата крачеше...
Завършват безславно палачите!

7 часът е

Седем часът е.
Звъня ти
няколко пъти.
Не вдигаш.
Ти със децата
толкова скъпи
си стигнала
вкъщи
и храниш сега.
А аз звъня ти
няколко пъти.
А на теб ти иде
да виеш!
Сигурно да ме
убиеш!
Единият скача,
а другият плаче,
ти сгови погача,
но кой да яде?
А супата с фиде
от вчера?
На Вики на главата...
- О, боже, Андрей,
защо го направи?
Сега кой ще чисти?
Ужасни сте просто!
Ах, как ми се иска
друг да ни сготви!