Ти си отрова

Ти си отрова...

потѐче във вените
с кръвта ми се смеси
и без вдъхновение
родиха се песни

родиха се песни
- красиви видения -
на чудна принцеса
горяща за мене

... вече готова ...

да мъчиш и страдаш
и аз - покрай тебе -
душата ти млада
поражда вълшебство

поражда вълшебство
и плътски наслади
ще бъдат потребни
да носят те радост

... в огън любовен!

Лава и лед

лава и лед гърдите разкъсват
град бял вали светкавици лъскат
сини звезди искриците пръсват
гмеж от змии с езиците съскат

това в мен кипи във вените блика
това в мене спи сега го извиках

По BOOMKAT - THE WRECKONING

Днес съм секси - цялата в червено
и се инжектирам в твойте вени...
А пък стане ли ти изведнъж студено,
ще ти инфектирам организма с мене...

Не ти дреме за мен, затова излизам,
но преди това езика ти излизах...
Не ти дреме за мен, хич не ти пука,
затова няма повече да чукам...

Дървото старо

Дървото старо плачеше -
режеха зелените му вени.
Какво изобщо значеше
за убийците си настървени?

Листата меки падаха -
рожбите му - в танеца последен...
Подготвена бе кладата,
а след нея следва края леден!

Дървото старо плачеше -
и течаха сълзите му бавно.
Смъртта с косата крачеше...
Завършват безславно палачите!

Дар от Вселената

Ти си за мен наркотик,
който навлиза във вените...
Сякаш съм пак ученик,
влюбен в една от големите.
Искам парченце любов,
взета като от поемите.
Зная, за ней съм готов -
дар ми е тя от Вселената...

Болка

боли
в гърдите острие
е забито
стискам зъбите
и продължавам напред
острие от лед
сърцето е пробило
няма сила то
да бие
и кръвта по малко
смръзва се
в аортите и вените
боли
боли ме за всичко
за хората
за растенията
и животните
за красотата
която до смърт
ще обичам

Аз искам

Аз искам да чувствам,
да пея, да пиша...
Живота да вдишвам,
излят във изкуство.

Аз искам, аз искам
тъй силно да любя,
че даже ума си
докрай да изгубя.

Аз искам да чувствам
живота пулсиращ
във моите вени...
В мига да се спира
Безкрайното време
във Вечно изкуство
от мен претворено.