Ти си отрова

Ти си отрова...

потѐче във вените
с кръвта ми се смеси
и без вдъхновение
родиха се песни

родиха се песни
- красиви видения -
на чудна принцеса
горяща за мене

... вече готова ...

да мъчиш и страдаш
и аз - покрай тебе -
душата ти млада
поражда вълшебство

поражда вълшебство
и плътски наслади
ще бъдат потребни
да носят те радост

... в огън любовен!

Твоята дарба

твоята дарба граничи с вълшебство
умееш души да увличаш
омагьосани те тръгват след тебе
и в унес творбите ти сричат

Любови изстинали

мили мои любови изстинали
вие още горите в гърдите ми
а след всичките болки изстрадани
каква е наградата
стотиците стихове блестящи
гори от стихосбирки растящи
и след всичките мъки погребани
това е вълшебството

вечната младост
и съвършенство

Страст

задъхана
от тичане
към тебе
с коса
разрошена
в безреда
роклята
разголена
и мръсна
по земята
влачи се
разкъсана
достигам те
и в тебе
устни впивам
крака
около теб
увивам
вълшебство
ще сътвориме
жажда
е твойто име