Ти си отрова

Ти си отрова...

потѐче във вените
с кръвта ми се смеси
и без вдъхновение
родиха се песни

родиха се песни
- красиви видения -
на чудна принцеса
горяща за мене

... вече готова ...

да мъчиш и страдаш
и аз - покрай тебе -
душата ти млада
поражда вълшебство

поражда вълшебство
и плътски наслади
ще бъдат потребни
да носят те радост

... в огън любовен!

Жена, богиньо вечна!

Жена, богиньо вечна!
Подай ръка и в мен река
потича бързотечна!

Жена, кралице нежна!
Аз рицар съм и в боя пръв
дори и безнадежден!

Жена, принцесо бледа!
Твой съм жених, и с този стих
стопявам взора леден!

Ледена принцеса

Влюбих се във ледена принцеса,
за беда пък тя не ме хареса...
но не беше все пак безразлична
(макар и да не ме обичаше!).
Докосвах я по ледените пръсти
в очите взирах се красиви, пъстри...
Целувах нейните студени устни,
и тъй изстиваха и мойте чувства...

Момиче от лед, със устни от мед
в снега целуни ме, така ти люби ме,
сякаш няма утрешен ден...
Ще помня завинаги твоето име!

Дано сте щастливи!

На картинките виждам
принцове и принцеси
или ми се привижда,
а конете къде са?
На снимки засмени
деца и големи,
и всички красиви...
Дано сте щастливи!

Принцеса

Ти прекрасна си като принцеса
от стара приказка
жалко е, че принцът те хареса
жалко, наистина...

Ти красива си като богиня
от някой древен мит;
за нас, бедните, е милостиня
да зърнем твоят лик.

Ти изящна си като кошута
от стара някоя дъбрава
и не съм помислял за минута,
че някога ще те забравя!

Принцеса

Ти си приказна принцеса,
щом набръчкаш ти носле
иде пъстроцветна есен,
всяко мъничко мишле
пее с тебе тиха песен.

Ходиш в мека бяла рокля
и очакваш своя принц
с тебе идва нежна пролет
от Родопа и Пирин,
като птичка в първи полет.

Ти си приказна принцеса
всеки смъртен те харесва,
но запазена си ти за онзи,
който първи подари ти роза -
роза алено-зелена
сбрала в себе си Вселени.