Пролет е

ток през нервите оголени
и на мисли полета
в мен се носят стари спомени
ах пролет е!

Пролет плодоносна

косите ти се спускат
- водопади речни -
те палят силни чувства
- чувства вечни -

очите ти изгарят
- две звезди горящи -
те раните отварят
- с тях и жажда -

когато те докосна
в мен разцъфва пролет
тя: - Пролет плодоносна -
ражда воля

Да си болен

колко тежко е да бъдеш болен
прикован духът, не волен
във затвора лежиш доброволен
вечна зима в теб, не пролет

Пролетта отново иде

по пролетни треви вървиш
душата ти кърви
остават алени следи
защо не е като преди
при своите роднини спиш
и се събуждаш
сред родните липи
не чужди
и гледаш своите деца с лица
от твоите грижи засмени
по есенни треви вървиш
душата ти кърви
остават там следи червени
нямаш много време
но нещата се променят
просто трябва да го видиш

пролетта отново иде

Стих за пролетта

Каква красива пролет
а ние сме натъпкани
като сардини
проклетата му болест
роднини при роднини
затваря изолира ни
едни от други
като куршуми
капсулирани
по домовете си затворени
полудяват хората
а навън цъфти природата
не я смущават вируси
потоците извират си
реките си текат
а колко смърт
видя светът

Ти си светла

Ти си светла, ти си бяла,
в този свят ужасен
как си оцеляла?
Ти си цвете, ти си пролет,
в този свят пълзящ ти
как оставаш в полет?

Ти добра си и си мила,
но и носиш страшна сила,
и стотици покорила,
със един-едничък
ти гнездо си свила.
И му даваш всичко!
Всичката си сила,
светлината твоя цяла,
твоите душа и тяло!

Принцеса

Ти си приказна принцеса,
щом набръчкаш ти носле
иде пъстроцветна есен,
всяко мъничко мишле
пее с тебе тиха песен.

Ходиш в мека бяла рокля
и очакваш своя принц
с тебе идва нежна пролет
от Родопа и Пирин,
като птичка в първи полет.

Ти си приказна принцеса
всеки смъртен те харесва,
но запазена си ти за онзи,
който първи подари ти роза -
роза алено-зелена
сбрала в себе си Вселени.

Пролет

Влюбен съм, а вън е пролет
и душата ми - красива птица -
прави първия си полет
над поля от ръж и от пшеница.

Влюбен съм, а вън е пролет
и сърцето ми - прекрасно цвете -
цъфва и за дъжд се моли
да умие скоро цветовете.

Влюбен съм, а вън е пролет
и пробужда се гората цяла -
листи тихичко шумолят,
а тревата пак е избуяла.

Влюбен съм, а вън е пролет...

На Камелия

Идва пролет мека, уханна
с усмивката й тиха и нежна...
Тя скрити пази свойте тайни
в ръцете си белоснежни.

Ти, момиче, с име на цвете,
с много обич и болка в сърцето...
Съвсем сама си в живота,
тъжна и много сирота...

Когато очите свои отвори,
два небесни сини простора,
идва зората красива и свежа –
със пролетна нова надежда.

Ти, момиче, с име на цвете,
с много обич и болка в сърцето...
Съвсем сама си в живота,
тъжна и сирота...

Докосне ли с нозе земята,
расте свежа отново тревата...
Идва сама и сама си отива
тази крехка самодива..

Ти, момиче, с име на цвете,
с много обич и болка в сърцето...
Съвсем сама си в живота,
тъжна и сирота...

Приятелки

Както лист на теменуга
и капчица роса,
винаги една до друга –
с усмивка и сълза.

Вятър буен във морето
и прииждаща вълна –
така сте вие двете
вечерта и през деня.

Тайничка усмивка
и протегната ръка,
и снимки – толкоз снимки
пълни с радост и тъга...

Приятелството ваше вечно
разцъфва нежно всеки ден.
Но защо сте тъй далече,
тъй далече вий от мен?

Покоят на нощта безкрайна
и най-красивата звезда –
все заедно, без тайни, всеотдайни...
под слънце жарко и в дъжда.

Като лазурът син на небесата
и птица със разперени криле –
ръка в ръка, душа в душата
топлота когато сещате, и лед.

Кой ще дръзне да дели:
две скали вековни, неразделни,
две звезди, запалени от вечността,
две реки не знаещи предели,
две вълни, преплетени в смъртта...

Две морета кой дели?

Аз посмях и търся прошка
във вашите очи.
И все пак искрено и просто
ето тъй аз виждам ви:

Лястовички две във полет,
щастие във всеки поглед,
а в усмивките ви – пролет...

Ако зарад туй виновен съм, простете,
и стихът ми вие двете
вместо цвете приемете.
Ах, прощавате, нали...

Мариета? Натали?