Честит Ден на Детето

За двама много специални приятели

Честит Ден на Детето!


На двете ви момчета:
- желая -
със малките крачета:
- да тичат -
Да бъдат много умни:
- да знаят! -
Щом истинските думи:
- изричат -

в душите нежни млади:
- безкраят -
ги учи в този свят да:
- обичат -

Март - на двама ДРУГАРИ

Честита Баба Марта!

на вас другари пожелавам
още много светли дни
в душите да гори жарава
зло да бяга - да странѝ -

дано животът поднесе ви
още много смях - любов -
и тишина и мир душевен
има в този благослов

децата да пораснат смели
умни весели добри
да следват все големи цели
- всеки връх да покори -

а мястото сред вас да не е
тъй далечно все за мен
да бъда близък ваш копнея
и приятел - някой ден

НГ на двама нови приятели

и тази година ще мине
тъй както и всички предишни
приятели мои любими
без думи желая излишни

любов и късмет да ви гонят
да раснат щастливи децата
и само добро да си спомнят
и здрави и силни - сърцата -

напред и нагоре да водят
където е светло и чисто
където умът е свободен
и слънцето грее от Изток

и тази година ще мине
тъй както преди нея всички
приятели мои любими
но с моите искрени срички!

На Маришка - Имен ден

Честит имен ден, Маришка!

Каквото и да пожелая,
ти вече си го имаш:
- дечица - пълна стая
- мъжа - със теб до края -
във твое име!

Каквото и да е в сърцето,
ти можеш да постигнеш:
- пораснали момчета
- и Муза на поети;
десетки книги!

Художничка с думи -
красива и умна
БЪДИ!
Децата ви смели
по пътя поели
ВОДИ!

Ти стихия си опасна!
Ти си лоша и прекрасна!
Погледни ме с поглед ясен!

Очите - синева дълбоки!
Добри са, но са и жестоки!
Стрела си в тетива с посока!


Винаги напред движи се,
да си първа вечно искай...

Щом държиш добрите близко,
ще намериш всявга изход!

Пролетта отново иде

по пролетни треви вървиш
душата ти кърви
остават алени следи
защо не е като преди
при своите роднини спиш
и се събуждаш
сред родните липи
не чужди
и гледаш своите деца с лица
от твоите грижи засмени
по есенни треви вървиш
душата ти кърви
остават там следи червени
нямаш много време
но нещата се променят
просто трябва да го видиш

пролетта отново иде

Глас в пустиня

"Деца, боя се зарад вас"
е казал нявга поетът
и неговият силен глас
е идвал от сърцето!

А днес, деца, си правят пас
тез всички, отговорни,
и ту в час, ту извън час,
не преподават като хората!

Ах, днес, деца, страдате вий,
които най сте невинни.
В това страдание се крий
гласът ви, глас в пустиня!

Джингъл белс

Джингъл белс, джингъл белс,
всеки втори джендър е!
О, каква радост е да се возиш
все във същи коловози!
Пенсиите малки,
бориш се за залък,
животът ни е жалък, но не бойте се деца,
идат златните ваксини,
чак от детските градини,
просим като милостиня - спасете нашите сърца!

Децата на новото време

ние сме децата на новото време
на тринайсет всички сме вече големи
електрониката нова е в кръвта ни
и смартфоните нанасят свойте рани

ние сме децата на новото време
и създаваме ви различни проблеми
ненаучени на работа - това е! -
в кафенетата да виснем само знаем

ние сме децата на новото време
от орис жестока ограбено племе

Какво към теб изпитвам?

Какво към теб изпитвам?
Нека вгледам се в душата...
Защо ли все те питам
де си, как сте със децата?
Защо ли любопитствам
стига ли една заплата?
Да, искам да опитам
твойта зелена салата!
Какво към теб изпитвам?
Нека вгледам се в душата...
Любов във ней попива,
в нея ти си със децата!

Седя си аз

Седя си аз
в апартамента малък
и се чудя
откъде да взема залък
да нахраня
двете си дечица
няма ни ръчица
протегната към мене
вместо ней проблеми
вечно нямам време
но безкрайно ги обичам
и зная че ще се справим
всяка река надолу потича
и в морето продължава
към живота те вече тичат
аз няма да ги оставя

С две деца

Без пари.
Под наем.
С две деца
и заеми...
"Горката!",
може би си мислите.
На мое място да сте
сигурно не искате.
Но ще ви кажа това,
че на моята глава
са хиляди грижи
и дните се нижат
от тежки по-тежки -
играчки и дрешки,
храната и сметки,
но с радости редки
по-добре се живее,
защото цениш ги,
усещаш ги всички,
с две малки душички...
Те щастие носят
със свойте въпроси.
Как раснат усещаш,
но вляво все нещо
обажда се често.
Те бързо порасват,
но нещо угасва...
Рани зарастват,
но нещо се губи...
Навярно е глупост,
но не искаш...
Да свърши не искаш.
Обичаш до лудост
тез двете душички.

Когато погледнеш
в очите им бистри
в миг всичко изчезва,
душата изчистват!

Коловоз

Как минава денят ми?
Сутрин секва сънят ми
в четири-пет.
Събуждане.
Вдигане.
Хранене.
Обличане.
Вън.
Учебният звън.
И край?

Не край, а началото.
Докарват много стока.
На част пък, минал срока.
Мръсотия дълбока.
Всеки ден.
Кола в коловоза.
Рутина. Плен.
И няма кой роза
да подари?
На мен.
За туй, че се трепя,
че още съм жива,
че двете хлапета,
са все тъй щастливи!

Но нищо. Защо ли
повдигнах въпроса?
Играя аз роля
на влак в коловоза!

Питаш ме какво работя?

Питаш ме какво работя?
Питаш ме и за живота?
Имам две деца.
Сама съм.
Премазана.
В магазина от осем до пет.
После на децата иде ред.
Вземам ги от градина,
след магазина.
Прибираме се.
Играем.
Ядем.
С пари назаем.

Всеки ден.

Питаш ме какво работя?
Питаш ме и за живота?
Имам две деца.
Две хубави душички.
След работа парцал...
но справям се самичка!

С две деца съм, да.

С две деца съм, да.
Без свястна рода.
Без опора, без брак.
Юнак до юнак.

С две деца съм, да.
И те са ми дар.
Но безкрайно сама
съм аз.

С две деца съм, да.
Ако трето родя
става тесен света,
пак.

С две деца съм, да.
Но имам свобода -
мога да ги пазя
от зло и омраза!

7 часът е

Седем часът е.
Звъня ти
няколко пъти.
Не вдигаш.
Ти със децата
толкова скъпи
си стигнала
вкъщи
и храниш сега.
А аз звъня ти
няколко пъти.
А на теб ти иде
да виеш!
Сигурно да ме
убиеш!
Единият скача,
а другият плаче,
ти сгови погача,
но кой да яде?
А супата с фиде
от вчера?
На Вики на главата...
- О, боже, Андрей,
защо го направи?
Сега кой ще чисти?
Ужасни сте просто!
Ах, как ми се иска
друг да ни сготви!

Децата на новия век

Ние сме децата на новия век!
Където човекът не е човек.
Човекът е вещ.
Човекът е роб.
Ако в нещо си вещ,
те тъпчат до гроб.
Добре дошли във новия век!
Вериги в него ние ковем.
Нови джиесеми.
Таблети и айподи.
Все не стига време,
а никъде не ходим!
Ние сме децата на новия век!
Където човекът не е човек.

Позитивни

В сърцето ми слънцето грее,
душата ми тихичко пее
мелодия нежна.
И гледам копнежно
аз навън през прозорец отворен
как играят децата на двора.


-----


В душата моя облачета бели
летят във сини небеса
и пухкави тела прострели
не ме оставят да съм сам.

Пакетът

Учителят седеше под касата на вратата и държеше в ръка тик-такащата кутия.

Вътре в стаята беше семейството му, а отвън, на катерушките, играеха децата от близката детска градина.

Пакетът започваше да тик-така все по-силно и той знаеше, че трябва да реши какво да прави.

Учителят започна да разопакова пакета...

По случай Деня на детето

Мили малчугани,
весели, засмяни
все така бъдете
и ни подарете
вашите усмивки
детски и невинни.

Днес е ден чудесен,
нека ние с песен
Слънчо поздравиме,
с птичките любими,
литнали в небето -
Ден е на детето!

Блудница

Давай, отивай, ти - блуднице -
с онези порочни деца
там, във греховната лудница
от демони зли без лица.

Там, дето страстите огнени
попиват във твоята плът...
Там, дето мисли и спомени
във черния мрак се топят.

Тръгвай, отивай, ти - клетата -
при своите адски чеда,
щом си решила на псетата
да хвърлиш ти свойта душа.