С две деца

Без пари.
Под наем.
С две деца
и заеми...
"Горката!",
може би си мислите.
На мое място да сте
сигурно не искате.
Но ще ви кажа това,
че на моята глава
са хиляди грижи
и дните се нижат
от тежки по-тежки -
играчки и дрешки,
храната и сметки,
но с радости редки
по-добре се живее,
защото цениш ги,
усещаш ги всички,
с две малки душички...
Те щастие носят
със свойте въпроси.
Как раснат усещаш,
но вляво все нещо
обажда се често.
Те бързо порасват,
но нещо угасва...
Рани зарастват,
но нещо се губи...
Навярно е глупост,
но не искаш...
Да свърши не искаш.
Обичаш до лудост
тез двете душички.

Когато погледнеш
в очите им бистри
в миг всичко изчезва,
душата изчистват!

Дракон

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Питам се какво ли още чакам...
Щом расте със времето и Мракът?
Мракът, който ме обгръща,
сърцето стяга със вериги тежки.
Мракът, който ме превръща
във роб, и редом с робите човешки
губя свойта силна същност.

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Колко дълго още аз ще чакам
да ме погребе вовеки Мракът?
Щом мога крилете да разперя
крилете си силни, могъщи,
земята изпод мен да трепери,
а Мракът от страх да се мръщи...
Кой смее със мен да се мери?

Душата ми - душа на Дракон,
закърмен с самодивско мляко.
Няма повече и миг да чакам
аз да ме погълне бавно Мракът!
Разпервам аз криле огромни,
и чупя всичките вериги тежки,
тъмницата остава само спомен,
изгаря Мрака от дъха ми жежки.

Летя в безбрежните простори.