Защо ще умра?

На Смирненски

Веднъж ли само се умира?
Оставил ли съм ясна диря?
Или ужасно много драскам...
Със цел и мисия неясна?

Веднъж ли само се живее?
Додето чакам да узрея...
Аз май ще капна от дървото.
Безкрайно сам. Докрай самотен.

Животът и смъртта са близки.
Животът не търпи капризи.
Смъртта жестока жал не носи.
Умираш с хиляди въпроси...

"Защо съм на тоз свят роден?"
не знае даже Поетът.
И всеки минути краде...
до края свой да докрета.

"Ще зная защо ще умра!"
оставил нам е декрета.
Да чувстваме всяка зора...
С очите и със сърцето!

Тежко брате се живее

тежко брате се живее
когато не знаеш
не разбираш
за какво боли
за какво умираш
в цикъла безкраен

тежко брате се живее
щом съществуваш
с едната цел -
с разтворено сърце
да чувстваш
да описваш
и да сееш истини

тежко брате се живее
когато всъщност
не живееш!

Всеки стих е жив

всеки стих е жив
роден
той живее
може да се умножи
в книги
да старее

всеки стих е бил
в нечие съзнание
носи може би
капчица познание

всеки стих е жив
чети
ще изгрее
щом се задържи
в ума
и там узрее

Огледало от елмаз

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
то същността ми вярно е предало,
то - стъклото от елмаз.

Нежна съм като кошута,
като извор - чиста, аз,
дълго по света се лутах,
със сърце под чужда власт!

Обич в мен цъфти и зрее,
като лава - вряща, аз,
Слънцето във мен живее,
пускам го в света за вас!

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
Виждам отвъд човешкото си тяло -
същество от лед и страст.

С две деца

Без пари.
Под наем.
С две деца
и заеми...
"Горката!",
може би си мислите.
На мое място да сте
сигурно не искате.
Но ще ви кажа това,
че на моята глава
са хиляди грижи
и дните се нижат
от тежки по-тежки -
играчки и дрешки,
храната и сметки,
но с радости редки
по-добре се живее,
защото цениш ги,
усещаш ги всички,
с две малки душички...
Те щастие носят
със свойте въпроси.
Как раснат усещаш,
но вляво все нещо
обажда се често.
Те бързо порасват,
но нещо угасва...
Рани зарастват,
но нещо се губи...
Навярно е глупост,
но не искаш...
Да свърши не искаш.
Обичаш до лудост
тез двете душички.

Когато погледнеш
в очите им бистри
в миг всичко изчезва,
душата изчистват!

Тежко, брате, се живее

Тежко, брате, се живее,
с кученце и коте,
просто нямаш ти идея
колко те се гонят...
с мен навсякъде се влачат,
щом се разделим, те плачат.
И по мен се все катерят,
в банята със мен треперят...
Изобщо, тежко се живее,
с кученце и коте,
в душата моя радост зрее
защото
грижа се за два живота!