Тъмнината зрее

Тъмнината зрее - дяволски плод,

а сърцето зее - порта изкъртена!

Не постигнах нищо в този живот,

с дух пречупен, а ръцете ми - кървави!

Тъмнината пее с демонски грак,

а сърцето лее думи измъчени!

Не научих нищо, блянът умря,

и загинах сам, от всички отлъчен!

Уча се да пиша

Като човек след катастрофа
уча се да пиша.
Грешен ритъм?
Няма нищо.
Ще опитам всяка строфа
да оплитам,
ще залитам -
ту към ямба,
ту в хорея...

В мене зрее
Вечност цяла
слънце грее
в мен изгряло!

Като човек след удар
уча се да пиша.
Голямо чудо,
че издишат
стиховете първи!
Пиша ги без мисъл,
без да спирам.
Тъй е Той орисал
днес разбирам!

Чувството

топлота в гърдите грее
като в слънце - ядрената пещ
чувството цъфти и зрее
- вкусно -
можеш да го изядеш

Мислиш за нея

Със мен си, а мислиш за нея,
не мога така да живея!
Парченце любов ми отпускаш,
а казваш, че имал си чувства?
А знаеш ли колко боли ме,
и колко зле ти нарани ме!?
Не искам да мислиш за нея,
към мен любовта да узрее!

Тежко, брате, се живее

Тежко, брате, се живее,
с кученце и коте,
просто нямаш ти идея
колко те се гонят...
с мен навсякъде се влачат,
щом се разделим, те плачат.
И по мен се все катерят,
в банята със мен треперят...
Изобщо, тежко се живее,
с кученце и коте,
в душата моя радост зрее
защото
грижа се за два живота!