Да пиша

протягам с отчаяние ръце
- глупако там не зрее нищо! -
но зная свойта цел:
- да пиша! -

отдавна почнах своя дълъг път
- глупако всичко е излишно! -
не могат да ме спрат:
- да пиша! -

когато падне тъмен вечен мрак
- глупако ТЯ ще те прониже! -
с последен кървав знак:
- издишам! -

Може би

А може би не бива
за всекиго да пиша.
Душата ми щастлива
от мъката прелива,
но не е ли излишно?

А може би не трябва
навсъде да се меся.
Защо? Щом не отслабва
и хора чужди грабва
стихът за вас, принцеси?

Защо ли да ми дреме?
Творец съм аз всесилен -
извън пространство, време...
а вие, Музи - бреме? -
сте ангели стокрили!

Прокълнат

... и питате често
защо пиша много
за вас е зловещо
как малкото нещо
обличам във слово

понякога става
понякога - хич
защо продължавам
не пиша за кич

не пиша за слава

а просто така
защото във мене
потича река
на цели вселени
подавам ръка

в света да покълнат
подобно цветя
макар и прокълнат
да дам красота
додето помръкна

додето умра...

Нейното име помръкна

когато боли ме
нормално не пиша
изчаквам да мине
но нищо

сърцето не пита
то иска си свойто
и рита с копита
на бройка

сърцето е тъпо
не мисли изобщо
излиза ти скъпо
най-общо

когато боли ме
добре е да млъкна
че Нейното име
помръкна

Нека музика ума пречисти

нека музика ума пречисти
заговарят тези бели листи
и се раждат хиляди мъниста

думите пред мен подскачат
знам какво те всички значат
те: спасители - палачи

всички чувства те предават
нищо скрито не остава
в мен избухва вряла лава

хич не мисля просто пиша
правя го тъй както дишам
коментарът е излишен

нека музика ума разтвори
тя душѝ спасява от затвора
музиката е за мен простора!

Давя се в море

давя давя се в море
искам болката да спре
няма кой да разбере
но пиша
огън огън в мен гори
стига ми смъртта дори
да съм мъртъв до зори
недишащ

Рано е

знаех че и този ден ще дойде
във който
ще спра завинаги да пиша
писалката ще е излишна
и няма да създава нищо
обаче
рано е да ме погълне здрача

Вие двамата работите

вие двамата работите
и от времето крадете
стих да напишете
и развиват се животите
аз изливам си сърцето
пълно с излишъци

вие двамата работите
а аз клатя си краката
стихове пиша
все на бързи обороти
и изливам си душата
с думите скришом

Защо пишеш?

Защо пишеш?
Аз пиша, за да радвам!
Тъгата се прокрадва...
Защо пишеш?
Щом пиша, се лекувам!
Но с болни все общувам...
Защо пишеш?
Аз пиша, за да Бъда!
Най-тежката присъда...

Уча се да пиша

Като човек след катастрофа
уча се да пиша.
Грешен ритъм?
Няма нищо.
Ще опитам всяка строфа
да оплитам,
ще залитам -
ту към ямба,
ту в хорея...

В мене зрее
Вечност цяла
слънце грее
в мен изгряло!

Като човек след удар
уча се да пиша.
Голямо чудо,
че издишат
стиховете първи!
Пиша ги без мисъл,
без да спирам.
Тъй е Той орисал
днес разбирам!

Не пиша за теб

не пиша за теб
ти не го заслужаваш
но чувство расте
и избуява

не пиша за теб
за себе си пиша
ураганът свиреп
в мене диша

не пиша за теб
лекувам душата си
но знай ти дете
държа си юздата

Всичко от мен напира

всичко от мен напира да излезе
наричат го поезия
но не това е просто синя тиня
и бърза то да не изстине
дори и ред да не погине

мойте думи напират да излизат
тез малките филизи
и те не могат да пораснат красни
не пиша ли - ще е ужасно
ще трябва да крещя безгласно

Аз пиша, пишеш и ти

аз пиша
пишеш и ти
логично е
Бог ни шепти
излишно е
моля прости
себични са
мойте мечти
отлични са
с готин нов стил
аз пиша
пишеш и ти

Искам да пиша

искам да пиша за теб
но не мога
ръката ми спира
замлъква перото
никакви думи
не те заслужават
искам да пиша за теб
но не мога
без тебе съм в Ада
ти си ангел и Бога

Белия гълъб

Каквото и за тебе да напиша,
колкото и думите да са красиви,
не могат те да се сравняват даже
с чертите меки и очите твои ясни...
колко мъка скрита в ириси кафяви
колко всеотдайност носят тез ръце
как от обич твоята душа прелива
видя ли някой?
Някой даде ли ти нещо?
Миг любов?
Една сълза?
Прегръдка тиха?
Стих?
Нека този стих да ти напомня -
доброто не стои във тайна дълго,
а душа красива среща сродна,
щом прати високо белия гълъб...

Те нивга не зарастват!

... И ето, аз живея,
а в мен живеят хиляди истории -
стотици хора
плачат, радват се и пеят.
... И ето, аз ги пиша
тези хиляди истории
които в мене дишат,
задушават ме и спорят
коя да бъде първа.
... Целият във кърви
лежи човек и се оплаква
от съдбата си жестока,
над него девойка звездоока
надвесила се го очаква.
... И ето, те раздират
душата огнелика.
... Той е никой,
но дела велики
извършва за минути
става той прочут и
после губи всичко
и умира в нищета.
... От сърце в уста
историите се придвижват
и душата ми раздвижват.
... Тя е срамежлива,
мъничка девойка,
книжка взема и убива
дете на пътя без да иска
после иска, съд
и осъждат я на смърт.
Ето как живот един угасва.
... Хиляди истории в гръдта
раждат се, растат, порастват,
всяка бори се за място на света
а раните...
Те нивга не зарастват!

Обичам пролетта

Обичам пролетта
и мирис на листа,
преди бях срамежлива,
но открих - не ми отива,
и преборих тежка болест,
проявих огромна воля,
обожавам да създавам
всички искат да продавам,
но ще им покажа смело -
има ум зад мойто чело
мечтая си от пет годишна
неща велики да напиша
и знам, ще дойде ден когато
ще ми се отплати богато
целият ми труд, упорство,
и ще ахнат всички хора,
и тогава няма да продавам,
а свободно ще си пиша
от пет та чак до сто годишна...

За "поетите"

Ти пишеш... и пишеш "верно и честно",
но кой да те чуе човече -
всеки трети поет е и пречи
със своето слово оловно пелтечи
и чуем, че плюе безумните речи...
Във време, в което е бреме да пишеш,
най-добре направи - почини си.

Аз искам

Аз искам да чувствам,
да пея, да пиша...
Живота да вдишвам,
излят във изкуство.

Аз искам, аз искам
тъй силно да любя,
че даже ума си
докрай да изгубя.

Аз искам да чувствам
живота пулсиращ
във моите вени...
В мига да се спира
Безкрайното време
във Вечно изкуство
от мен претворено.

Как да пиша?

Започвам директно с факта, че НИКОЙ НИКОГА ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА не може да те научи да пишеш. Можеш да видиш миналата статия Творческият процес

за това как точно протича творческия процес, но ако си мислиш да отидеш при приятел писател и той да те учи ДА ПИШЕШ, ще ти кажа само едно - ЗА-БРА-ВИ!

Ако запишеш журналистика или драматургия може да ти покажат похвати, може дори да станеш добър, с усет, но талантът не се придобива, нито се учи - него или го имаш, или не.

Но тази статия всъщност е да опише аз как започнах и как точно пиша.

Започнах в 8 клас със диалози на английски за домашна. Помня, че прочетох пред целия клас едно мое новогодишно, криминално разказче и всички ми пляскаха. Към края на годината бях написал два по-големи диалога, които учителката ми по английски много горещо одобри.

В девети клас се влюбих в 4 години по-голяма от мен. Мисля да ви спестя драмите, а драми имаше. Започнах да пиша. Бях примерен ученик, но училището не е точното място да получиш знания, ако ме разбирате. За разлика от библиотеката. След като прочетох по един том от Алкей и Сафо, започнах да пиша. Първите 30 бяха за това момиче, имаше 5-6 с тематика колко са тъпи съучениците ми и как никой не ме разбира. После открих Блага Димитрова - нея я погълнах, от тогава започна поглъщането - прочетох романите "Лавина" и "Пътуване към себе си" за дни. И така се започна. Написах 11 разказа за едно тримесечие и си бях обявил план - по 11 на всяко тримесечие, без да вземам предвид, че някои са по 40 страници, а аз ходя и на училище и имам домашни.

Пиша вече половината си живот. И едва наскоро нещо се счупи в мен и мога да се нарека Поет и Писател. Имайте предвид, че Поет не е този, на който 5 критика са му казали - ти си поет; Поет не е този, който е спечелил нагласен конкурс; Поет не е този, който изкарва пари от стихосбирки; нито този, който го хвали цялата рода и приятели.

Поетът носи красотата в душата си и тя резонира като камертон на Красотата отвън. 

Аз, като поет и писател, считам за свой дълг ДА ЗАЩИТАВАМ И ВЪЗХВАЛЯВАМ КРАСОТАТА във всичките й форми.

Сега относно това как пиша. Претърпял съм много трасформации.
Ще говоря първо за стиховете - в началото, когато погъщах класиците, аз си мислех, че стиха трябва да има рима, тоест, последните срички да се римуват. Поне знаех какво е рима от училище, а не да римувам оженя с меня. Но стиховете ми бяха плачевни. Значи от началото на девети, до второто ми гадже, започнах да се ориентирам. За нея написах 50. Също драми, също няма да ви занимавам. Докато бях с нея, овладях последователната рима, която ми убягваше.
След като тя завърши - беше 3 години по-голяма от мен - започна английския ми период. Тоест, стоях на село под музиката на groove coverage и по неясни за мен причини, писах на английски. Творбите са слаби, някои ги има в нета.
Но още от началото на девети клас прописах проза. И под проза имам предвид всичко - есета, разкази, повести, статии.... просто не се сещам в момента.

Но как, как се пише? Какво очаквате да чуете. Махвам с вълшебния химикал и казвам ПИСАРА КАВАРА.

Не.

Не става така.

Обикновено помага да имаш някаква идея, скелет, който да запълниш. Това "запълване", всъщност го прави подсъзнанието, и ако си спомняте за онези скрити там връзки от не знам вече кой пост, точно те влизат в употреба.

И така. Имаш идея за разказ за роботи.

Първо, трябва да си сигурен, че имаш достатъчно знания, че да го напишеш, ако там ще има някакви технически детайли, това важи за всичко.
Второ, трябва да решиш гледната точка - от първо или трето лице.
Трето, трябва да решиш кой е главния герой и ако той разказва, да се въплътиш в него.
Накрая, хубаво е да "виждаш" сцените и да ги описваш, но в началото е трудно.

Какво съм издал, не е от значение. Всичко го има в интернет. Когато създам нещо стойностно, ще му запазя правата. А ако е рекъл бог, ще правя пари от него.