Дали по-иначе може

когато обичаш боли
не любиш ли - отново
това е глупаво нали
ти просто си отровен

когато стих пишеш кърви
не пишеш ли - разкъсва
щом в слово мъка уловиш
душата ти се пръсва

когато обичаш боли
не любиш ли - по-лошо
навярно се питаш дали
по-иначе не може?

Дали една си обичал

МОНОЛОГ НА ЖЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯ В ПАМЕТТА СИ


Не е трудно, нали?
За мене да пишеш.
Зная колко боли!
Аз помня предишните...

Тук са всичките, с мен.
И често говорим.
Но защо си смутен?
И наш е затвора ти...

Как се казвам, познай?
Мария? Иванка?
Питат - има ли край?
Богиня? И ангел?

Не е трудно, нали?
Когато почувстваш.
После с остри бодли
- макар и изкуствени -

ти ни пускаш кръвта,
която е нужна.
И "Любов", "Красота"...
Край! Всичко наужким!

Не е трудно, нали?
За нас ти да пишеш.
Но попитай дали
една си обичал?

Въздухът се движи

въздухът се движи
променя се светът ти
всички твои ближни
всички твои скъпи
почват да усещат
нещо ще настъпи
ще настъпи нещо
тръгнал си по пътя
въздухът се движи
смело ще пристъпиш
смачкал свойте грижи

пишеш във калъпи
но и вярно пишеш

Не е нужно да пишеш (Картина)

Не е нужно ти да пишеш,
щом самата си изкуство!
Да рисуваш е излишно,
носиш ни такива чувства!

Красива като Мона Лиза -
шедьовър на Да Винчи!
Преливаш цяла от харизма,
в очите ти - пустини!

Животът ти - роман прекрасен,
а устните - поеми!
И твоят поглед, поглед ясен -
той болката отнема!

Не е нужно да твориш ти,
щом самата си картина!
Да рисуваш е излишно
ти, защото си богиня!

Аз пиша, пишеш и ти

аз пиша
пишеш и ти
логично е
Бог ни шепти
излишно е
моля прости
себични са
мойте мечти
отлични са
с готин нов стил
аз пиша
пишеш и ти

За "поетите"

Ти пишеш... и пишеш "верно и честно",
но кой да те чуе човече -
всеки трети поет е и пречи
със своето слово оловно пелтечи
и чуем, че плюе безумните речи...
Във време, в което е бреме да пишеш,
най-добре направи - почини си.