Въздухът се движи

въздухът се движи
променя се светът ти
всички твои ближни
всички твои скъпи
почват да усещат
нещо ще настъпи
ще настъпи нещо
тръгнал си по пътя
въздухът се движи
смело ще пристъпиш
смачкал свойте грижи

пишеш във калъпи
но и вярно пишеш

Баща ми

Баща ми е много работен,
стъжнѝли сме му уж живота:
"Как беше лесно без вас!"
Баща ми за всичко се грижи,
но вече той трудно се движи
и глъхне силният глас...
Баща ми е много работен,
но щеше да бъде самотен,
ако ни нямаше нас!

С две деца

Без пари.
Под наем.
С две деца
и заеми...
"Горката!",
може би си мислите.
На мое място да сте
сигурно не искате.
Но ще ви кажа това,
че на моята глава
са хиляди грижи
и дните се нижат
от тежки по-тежки -
играчки и дрешки,
храната и сметки,
но с радости редки
по-добре се живее,
защото цениш ги,
усещаш ги всички,
с две малки душички...
Те щастие носят
със свойте въпроси.
Как раснат усещаш,
но вляво все нещо
обажда се често.
Те бързо порасват,
но нещо угасва...
Рани зарастват,
но нещо се губи...
Навярно е глупост,
но не искаш...
Да свърши не искаш.
Обичаш до лудост
тез двете душички.

Когато погледнеш
в очите им бистри
в миг всичко изчезва,
душата изчистват!