Изневяра

Живота съсипа, душата погуби -
какво още искаш?
Във тъмното хлипам, че още те любя
и моя си Изток!

Нали бяхме двама във болест и здраве,
защо днес ме мъчиш?
Не всичко е драма, но пак продължаваш -
със друга се пъчиш!

Обичам те много, а себе си мразя,
че в мен те поканих!
И кажа ли сбогом, по пода ще лазя,
с кървящите рани!

И ето - щастлив си, а аз съм нещастна,
какво още искаш?
Тя не е красива - таз кучка опасна,
но вече е близко!

Живота ми скапа, душата - в руѝни,
какво искаш още?
И сълзите капят, и тъй ще загина -
ридаеща нощем!

За клуба по фантастика

какво за нас си мислят
на кого му пука
клубът ни прави близки
и друго

все чуждото и непознато
влекат ни магнетично
въпроси раждат се в душата
и сложни и етични

фантастиката е могъща
побира тя Живота
понякога назад ни връща
но все напред ни води

какво за нас си мислят
никому не дреме
защото търсим истини
големи

И този свят се разпада

... И този свят се разпада,
разкъсван от нас е на части.
Добрите хора щом страдат,
а лошите стават всевластни
и мачкат и мъчат народа...
И даже останал свободен,
поскъпват токът и хлябът;
без милост алчно ни грабят -
животът е станал ужасен!
Войнѝте семейства раздират,
стотици умират!
... И моля тогава Човека:
"Това е опасна пътека.
Вόди до край на живота.
А може по-иначе. Нека...
С обич ний първо подходим!"

Баща ми

Баща ми е много работен,
стъжнѝли сме му уж живота:
"Как беше лесно без вас!"
Баща ми за всичко се грижи,
но вече той трудно се движи
и глъхне силният глас...
Баща ми е много работен,
но щеше да бъде самотен,
ако ни нямаше нас!

Обичай!

Присъдата ми ти изрече:
Обичай!
Обичай и ще бъдеш вечен!
Обичай!
Обичай - днес до ден далечен!
Обичай:
Присъдата ми ти изрече!

Обичай...
Отровата от мен изтече!
Обичай...
Животът има смисъл вече!

За теб не зная нищо

за теб не зная нищо
нищо не попитах
нямаше и нужда
защото ти бе чужда
и нищо не изпитах
лишен от любопитство

но сега се то пробужда

коя си ти
какво работиш
какви са твоите мечти
и как върви живота

тез въпроси
навярно никога не ще задам
защото носят
това с което ще навлезеш там
в сърцето
боса
и с коси в безреда
            млада
                крехка
                        бледа

пълна със живот навярно
не знам
но веднъж да влезеш там
ще е коварно
случвало се е стотици пъти
щом умът ми се размъти
всички граници ще паднат
и душата ще откраднеш
и жестоко тя ще страда

Две-трети от живота

две-трети от живота
минават в магазина
работя в обществото
на роми пет-шестима

две-трети от живота
продавам зарзавати
от радиото ноти
на чалгите познати

какво да правя вече
ми иде да се беся
без висше е далече
чиновник да се сместя

децата - малки учат
жената вечно зяпа
ако не беше кучка
аз нямаше да драпам

отникъде надежда
животът - забуксувал
така се то нарежда
че трудно съществувам

Не съм дете!

Зная, че съм ви дете,
и това не ще отмине,
но детето ви расте
вече двадесет години!

Днес детето е жена,
а не е дребно сукалче,
тя, жената, опозна
борбата за всяко залче!

Сега жената и сама
се справя във живота,
понася заедно срама
и веселите ноти!

Зная, ще съм ви дете
и това не ще отмине...

Трябва да се отчете,
че изграждам свое име!

Някога някога

По стих на Недялко Йорданов

Някога някога толкова някога
колкото десет живота
бяхме толкова млади и бягахме
надалеч и нависоко и чакахме
да чуем райските ноти

Някога някога толкова някога
колкото хиляди песни
бяхме ужасно наивни и смятахме
смятахме ние че всичко понятно е
че морето ни е до колене

Някога някога толкова някога
колкото милиони секунди
бяхме живи и смели и чакахме
любовта и отчаяно плачехме
плачехме ние със думи

Бъдещето е в ръцете ви

Милите ми две момчета,
дайте си сега ръцете.
Вие сте ми светлина
в живота!
Вие сте ми тишина
и ноти!

Милите ми две момчета,
ще ви гледам на ръцете.
Ще ви позная всичко -
като циганка!
Дори и без парички
казвам истини!

Андрей, ти ще бъдеш лекар,
ще лекуваш хората.
Ти, Виктор, хиляди декари
ще имаш за оран!

Ще сте вий мъже големи,
ще решавате проблеми
тъй много трудни!
Ще разчитат хората на вас,
ще се чува силният ви глас
и думи умни!

Милите ми две момчета,
бъдещето е в ръцете ви!

Питаш ме какво работя?

Питаш ме какво работя?
Питаш ме и за живота?
Имам две деца.
Сама съм.
Премазана.
В магазина от осем до пет.
После на децата иде ред.
Вземам ги от градина,
след магазина.
Прибираме се.
Играем.
Ядем.
С пари назаем.

Всеки ден.

Питаш ме какво работя?
Питаш ме и за живота?
Имам две деца.
Две хубави душички.
След работа парцал...
но справям се самичка!

Пълен с надежди

Ти за мен си Живота,

ти си мойта Голгота,

и аз за теб ще умра,

за тебе съм лоша,

за теб съм добра,

ще взема аз ножа,

Жулиета съща,

и всичко ще свърши...

Но ти ме поглеждаш,

пълен с надежди,

светът просветлява,

и болката в ляво

изчезва мигом...

и няма никой

и няма нищо

помежду ни

и няма думи

а само чувства

бушуващи

целувам те

във теб се сгушвам

светът изчезва

ти ме поглеждаш

пълен с надежди