Някога някога

По стих на Недялко Йорданов

Някога някога толкова някога
колкото десет живота
бяхме толкова млади и бягахме
надалеч и нависоко и чакахме
да чуем райските ноти

Някога някога толкова някога
колкото хиляди песни
бяхме ужасно наивни и смятахме
смятахме ние че всичко понятно е
че морето ни е до колене

Някога някога толкова някога
колкото милиони секунди
бяхме живи и смели и чакахме
любовта и отчаяно плачехме
плачехме ние със думи

Моето Мъжко Момиче

По едноименния стих на безсмъртния Недялко Йорданов

Моето Мъжко Момиче,
с живота се бори вседен.
Свойте деца тя обича -
всеки син е ней отреден.

Тя е силна и добричка,
но във тялото на лъв...
Може да обича всички,
може да ти пусне кръв!

Моето Мъжко Момиче,
с живота бори се суров.
Свойте деца тя обича -
и крепка е тази любов.

Реши ли да те покори -
та ти си вече покорен!
Е, хайде, не рони сълзи,
желан е много този плен!

С живота труден все в двубой,
и с проблеми най-различни,
в очите й лъчи - порой -
моето Мъжко Момиче!