Две-трети от живота

две-трети от живота
минават в магазина
работя в обществото
на роми пет-шестима

две-трети от живота
продавам зарзавати
от радиото ноти
на чалгите познати

какво да правя вече
ми иде да се беся
без висше е далече
чиновник да се сместя

децата - малки учат
жената вечно зяпа
ако не беше кучка
аз нямаше да драпам

отникъде надежда
животът - забуксувал
така се то нарежда
че трудно съществувам

Сцена в бара

- Може ли да ви почерпя?
Ти облягаш се на стола.
Аз си те представям гола.
- Може. Ром. Като вашия.
- Аз съм Калоян, а вие?
- Аз решила съм да пия!
"Трудно ще ми бъде с тази.
Но пък скоро май ще лази."


И след няколко напитки...


- Може ли да те изпратя?
- Може.
"Как искам да те изклатя!"
Вървим по пътя до дома ти.
Ти разказваш си живота.
И нещо в мене се променя.
Не се държа като животно.
- Тук съм аз. И ако искаш...
- Смешно е. Чувствам те близка!
Дай си телефона. Утре ще ти звънна.
"Може би сън е? Чиста спойка
изпуснах с готина девойка!"
Дали помъдрявам? Или е от рома?

Но като ученик стискам телефона!