Какво ли правиш

седя и питам се какво ли правиш
и знам ако ти звънна
навярно ти ще го оставиш
само за да поговориш с мен
но се правя на студен
а отвътре жив съм огън
отвътре съм жарава
и зная че каквото и да правиш
не те е грижа хич за мене
не се правиш на студена
а ледена си като айсберг

набирам те по вайбър

Сцена в бара

- Може ли да ви почерпя?
Ти облягаш се на стола.
Аз си те представям гола.
- Може. Ром. Като вашия.
- Аз съм Калоян, а вие?
- Аз решила съм да пия!
"Трудно ще ми бъде с тази.
Но пък скоро май ще лази."


И след няколко напитки...


- Може ли да те изпратя?
- Може.
"Как искам да те изклатя!"
Вървим по пътя до дома ти.
Ти разказваш си живота.
И нещо в мене се променя.
Не се държа като животно.
- Тук съм аз. И ако искаш...
- Смешно е. Чувствам те близка!
Дай си телефона. Утре ще ти звънна.
"Може би сън е? Чиста спойка
изпуснах с готина девойка!"
Дали помъдрявам? Или е от рома?

Но като ученик стискам телефона!

Уважение към твоето положение

7 часът е.
Нашият час.
Ти си у вас
с децата.
А аз?
С трън във душата.
Не смея да звънна -
зная, не ти се говори.
Защо ли?
Умора.
Интриги.
Отварям книга.
Не ми се чете.
В мене расте
примирение.
Някой ми каза
ако искам
да те опазя
от изтощение -
свобода
да ти дам.
Глътка въздух.
Но искам да знаеш,
че мисля за теб.
И в мен расте
уважение
към твоето положение.