На една ПРИЯТЕЛКА

Нека волята ти да расте,
редом с двамата мъници...
В тебе крие се едно дете -
волно като птица!

Нека в тебе аленият плам
да изгаря всичко гнило...
Колко много сила носиш
- знам -
но оставаш все тъй мила!

---

Греят в погледа звезди -
с бяла райска светлина.
Този стих за теб родих:
Светла Истинска Жена!

Като паяк

както паяк мрежата плете
тъй и моят нежен стих расте
и усложнява се
но ти не се плаши дете
каквото и да казват те
всичко е плява

бил съм гледал само форма
и е структурата норма
така говорят
и нямало в стиха ми смисъл
и на забрава бил орисан
е аз ще споря

може и да не премине вековете
може и да го затрупат ветровете
но поне за миг той силно ще засвети

Не съм дете

Зная, че съм ви дете,
и това не ще отмине,
но детето ви расте
вече двадесет години!

Днес детето е жена,
а не е дребно сукалче,
жена, която позна
борбата за всяко залче!

Сега жената и сама
се справя във живота,
понася заедно срама
и веселите ноти!

Зная, ще съм ви дете
и това не ще отмине...
Трябва да се отчете,
че изграждам свое име!

Уважение към твоето положение

7 часът е.
Нашият час.
Ти си у вас
с децата.
А аз?
С трън във душата.
Не смея да звънна -
зная, не ти се говори.
Защо ли?
Умора.
Интриги.
Отварям книга.
Не ми се чете.
В мене расте
примирение.
Някой ми каза
ако искам
да те опазя
от изтощение -
свобода
да ти дам.
Глътка въздух.
Но искам да знаеш,
че мисля за теб.
И в мен расте
уважение
към твоето положение.

Свързани

Свързани сме с теб,
макар от километри.
В мен сега расте
любов към детето.

В случая са две деца,
ти много ги обичаш!
Те двама близнаци са,
макар да не приличат.

Свързани сме с теб,
а и със самотата.
В мен сега расте
любов към децата.

Двете ти деца са дар,
ти много ги обичаш.
Те - затвор и свобода,
на теб така приличат.

Място в живота ти

Нямам място във живота твой -
там, където се простира той,
там, където дървото расте
на приятелите твои. Те
са самия ти живот, дете.
Близките ти също имат част,
даже е голяма тя, но аз...
Мене ме няма.
Мен просто ме няма...

От призрака

От призрака на работата нова
уплашен
опитвам се да съм готов, а
по-страшен
той става с всеки минал ден
и чувствам по-дълбоко в мен
страхът е
загнезден и расте. Огромен
ще бъде
или ще си остане спомен.