Свобода

никога ли няма свобода
към момиче да изпитам
и за нея стих нов щом родя
всеки път да ѝ прочитам?

няма ли да е и тя сама
и с живота да се бори
и - избрала моята тъма -
измежду всички други хора...

---

... съдбата с моята да слее
защото в мен е вечно тъмно
(а вънка слънце ярко грее)
кога ли ще се съмне?

... несгоди грижи споделила
в дома ни вечер да почива
да бъде тя добра и мила
и двамата - щастливи!

Защо принуди ме

защо насили ме със думи
свободно да живея
защо принуди ме с делата
аз други да не слушам

защо заложник взе ме тамо
дето грее свободата
защо накара ме да бъда
независим и безгрижен

Мислите, че сте различни

Мислите, че сте различни,
че сте свободни в този свят?
Всичко, което обичате,
всичко, което наричате
Свобода, е ваш личен Ад!

Мислите - от вас зависи...
Имате право и на глас?
Всичко, което измисляте,
всяка изстрадана Истина,
води ви към чуждата власт!

Оковите се чупят

усещам как оковите се чупят
оковите обрамчили ме здраво
с пари не могат да се купят
любов и свобода и здраве

усещам как сега съм много силен
не може нищо устрема да спре
и чакам тебе чакам тебе мила
една в безкрайното море

Свързани

Свързани сме с теб,
макар от километри.
В мен сега расте
любов към детето.

В случая са две деца,
ти много ги обичаш!
Те двама близнаци са,
макар да не приличат.

Свързани сме с теб,
а и със самотата.
В мен сега расте
любов към децата.

Двете ти деца са дар,
ти много ги обичаш.
Те - затвор и свобода,
на теб така приличат.

Какво е свободата?

Да изляза посреднощ,
да съм лоша,
да открадна скъп парфюм,
да ям от коша,
да обърна стаята на кочина,
да ходя с галоши,
да изляза с дванайсет момчета
да избягам от къщи
само със сак и с ботуши,
за да ловя риба на язовира,
да пия вода, откъдето извира,
да се къпя в потока,
да не плащам за тока,
да живея в квартира,
с любовта на живота си,
после да го изритам,
за да си намеря друг,
смотан, но душевно чист,
да му посветя роман
и да го изгоря до лист...
Свобода е да скоча от моста
вратата си да залостя
и да не пускам никой
цяла седмица.
Свободата е
"искам" да е равно на "правя"

Пълна свобода

- Моите съболезнования!

- Благодаря!

- Съжалявам за загубата ви!

- Оценявам го...

Това продължи половин час. В автомобилна катастрофа бяха загинали родителите ми и сестра ми. След като свърши погребението, излязохме на кафе с племенника ми.

- Съжалявам, Майк!

- Айде недей сега и ти. Каквото е писано, то става.

- И сега, накъде?

- Ами като се има предвид, че съм единствения наследник на мултимилионна компания, която на практика се управлява сама, бих искал да кажа - НАВСЯКЪДЕ. Джими, момчето ми, след 25 години потисничество, ще почувствам ИСТИНСКАТА СВОБОДА.

И Майк направи всичко по силите си да постигне това желание. Спеше с различна мадама всеки ден. Отдаде се на екстремни спортове и едва не загина в инцидент с кану. Пропътува света. Направи всичко, което някога бе мечтал, но родителите му не му бяха позволявали.

- За какво си ме търсил?

- Виж сега - Майк се наведе към събеседника си - Знам, че ти си хакер и можеш да уредиш съзнанието ми да бъде качено в мрежата и оттам в телата на киборги.

- Не знам, Майк. Първо, че това е много опасно и може да те убие и да скапе wi-fi мрежата на половината континент, второ, че мога да отида във федерален затвор за това.

- Не бъди такъв пъзльо, Джими! Направиш ли това, всички пари остават твои. Ще се погрижа.

- Добре, но ще изисква месеци подготовка. Трябва да сваля профила на мозъка ти, после да вкарам алго...

- Да, да, да... от теб науката, от мен парите.

***

- Готов ли си, Майк? Защото имаме 30 секунди на суперкомпютъра, преди да ни усетят.

- Давай.

- И... ентър... Стана ли нещо, Майк, чуваш ли ме? Отидох до леглото, където лежеше увързаният ми вуйчо, той не дишаше! КАКВО НАПРАВИХ!!!

Телефонът на Джими иззвъня. Беше Майк.

- Йо, брато! УСПЯХМЕ. Първото прехвърляне на естествен разум в изкуствена среда. Ти си гений!

- Но ти, ти си мъртъв, имам предвид, тялото ти е...

- На кой му пука за тая тленна мърша, аз съм он линукс битч!

- Не мисля, че сравнението със Steve Jobs от ERB of history e уместно, но ок.

- Чувствам се..... свободен. Сега само се погрижи за андроидите, ползвай връзките си и парите ми са твои.

- Считай го за свършено!

***

- Имаш ли представа колко скъпо струва да се вземе време на суперкомпютър?

- Вашият реципиент не ви слуша, защото са прекъснати всички звукови комуникации - андроидът се приближи към мен, с бледо подобие на усмивка и касапски нож в ръката.

Погледнах към конзолата:

М: УБИЙ МЕ!

М: УБИЙ МЕ СЕГА!

М: ФОРМАТИРАЙ ВСИЧКИ ФАЙЛОВЕ!

М: АКО НЕ ГО НАПРАВИШ ТОЗИ АНДРОИД ЩЕ ТЕ УБИЕ, А АЗ ЩЕ РАЗРУША ИНТЕРНЕТ.

Андроидът се приближи по-близо. Ножът в ръката му блестеше на силната светлина.

Написах, с треперещи пръсти:

INPUT INITIATED: FORMAT CEREBRAL CORTEX SUBJECT MIKE

- Е, какво чакаш - попита андроида с леко металическия си глас.

- Нищо. - Отвърнах и натиснах бутона.