Пълна свобода

- Моите съболезнования!

- Благодаря!

- Съжалявам за загубата ви!

- Оценявам го...

Това продължи половин час. В автомобилна катастрофа бяха загинали родителите ми и сестра ми. След като свърши погребението, излязохме на кафе с племенника ми.

- Съжалявам, Майк!

- Айде недей сега и ти. Каквото е писано, то става.

- И сега, накъде?

- Ами като се има предвид, че съм единствения наследник на мултимилионна компания, която на практика се управлява сама, бих искал да кажа - НАВСЯКЪДЕ. Джими, момчето ми, след 25 години потисничество, ще почувствам ИСТИНСКАТА СВОБОДА.

И Майк направи всичко по силите си да постигне това желание. Спеше с различна мадама всеки ден. Отдаде се на екстремни спортове и едва не загина в инцидент с кану. Пропътува света. Направи всичко, което някога бе мечтал, но родителите му не му бяха позволявали.

- За какво си ме търсил?

- Виж сега - Майк се наведе към събеседника си - Знам, че ти си хакер и можеш да уредиш съзнанието ми да бъде качено в мрежата и оттам в телата на киборги.

- Не знам, Майк. Първо, че това е много опасно и може да те убие и да скапе wi-fi мрежата на половината континент, второ, че мога да отида във федерален затвор за това.

- Не бъди такъв пъзльо, Джими! Направиш ли това, всички пари остават твои. Ще се погрижа.

- Добре, но ще изисква месеци подготовка. Трябва да сваля профила на мозъка ти, после да вкарам алго...

- Да, да, да... от теб науката, от мен парите.

***

- Готов ли си, Майк? Защото имаме 30 секунди на суперкомпютъра, преди да ни усетят.

- Давай.

- И... ентър... Стана ли нещо, Майк, чуваш ли ме? Отидох до леглото, където лежеше увързаният ми вуйчо, той не дишаше! КАКВО НАПРАВИХ!!!

Телефонът на Джими иззвъня. Беше Майк.

- Йо, брато! УСПЯХМЕ. Първото прехвърляне на естествен разум в изкуствена среда. Ти си гений!

- Но ти, ти си мъртъв, имам предвид, тялото ти е...

- На кой му пука за тая тленна мърша, аз съм он линукс битч!

- Не мисля, че сравнението със Steve Jobs от ERB of history e уместно, но ок.

- Чувствам се..... свободен. Сега само се погрижи за андроидите, ползвай връзките си и парите ми са твои.

- Считай го за свършено!

***

- Имаш ли представа колко скъпо струва да се вземе време на суперкомпютър?

- Вашият реципиент не ви слуша, защото са прекъснати всички звукови комуникации - андроидът се приближи към мен, с бледо подобие на усмивка и касапски нож в ръката.

Погледнах към конзолата:

М: УБИЙ МЕ!

М: УБИЙ МЕ СЕГА!

М: ФОРМАТИРАЙ ВСИЧКИ ФАЙЛОВЕ!

М: АКО НЕ ГО НАПРАВИШ ТОЗИ АНДРОИД ЩЕ ТЕ УБИЕ, А АЗ ЩЕ РАЗРУША ИНТЕРНЕТ.

Андроидът се приближи по-близо. Ножът в ръката му блестеше на силната светлина.

Написах, с треперещи пръсти:

INPUT INITIATED: FORMAT CEREBRAL CORTEX SUBJECT MIKE

- Е, какво чакаш - попита андроида с леко металическия си глас.

- Нищо. - Отвърнах и натиснах бутона.