Краят на Вселената

- От колко време е така? - попита психиатърът.

- От няколко месеца, докторе. - бащата се опитваше да запази самообладание, но гласът му трепереше.

- Стояне, искаш ли да ни разкажеш какво чувстваш?

Момчето сe беше свило на канапето със сключени ръце, притискайки гърдите си.

- Какво чувствам? - то избухна в нервен смях. - Добре, тъпако, ще ти кажа какво чувствам. Аз не общувам, не чета, не гледам телевизия, аз ПОГЛЪЩАМ. И майка ми, и баща ми, и всички до които мога да се добера, аз ви поглъщам ВСИЧКИ ДО ЕДИН!

- Добре. Как те кара това да се чувстваш?

- Не ми прилагай тъпите си психологически трикове! Нищо не чувствам. Не може да има чувства, където има само поток от йотабайти информация през Моста към душата ми. Извършва се преобразуване и после... после... изхвърлям информацията.

- По какъв начин?

- Пиша, пея, свиря, танцувам.

- Значи си многостранен талант?

- Млъкни, тъпако! Не разбираш. Не остава много време. Критичната маса много скоро ще бъде достигната. Трябва да ме убиете! ВЕДНАГА!!!

- Сине, не говори така на лекарите, те искат да ти помогнат...

- Млъкни, глупачке! Предполагам знаете термина "верижна реакция". Невроните създават връзки. Мозъкът ми е почти изцяло навързан досега. Когато всички аксони се свържат...

- Но откъде знаеш? - плахо попита сестрата, която държеше анастезията.

- Защото ГО ВИЖДАМ, ограничени животни такива! Тази упойка няма да свърши работа. Искам морфин. Поне 500. ВЕДНАГА!

- Дете, не можем да ти дадем морфин. Дали сме хипократова клетва.

- Добре тогава. - Стоян освободи ръцете си, облегна се удобно на фотьойла и зачака. - Може ли да се намери нещо за ядене тук? Но след не повече от 10 минути, защото след двайсетина Вселената ще бъде погълната от черната дупка в гърдите ми.

Когато се наяде, Стоян се върна в стаята с двамата психиатри, трите психоаналитика и сестрата, която все още държеше анастезията.

- Комплименти на готвача. Сега, имаме около 2 минути да ви обясня какво се случва, макар че ограничените ви животински мозъци едва ли ще го разберат.

Вселената е съставена от материя и енергия - това ни учат в училище. И е донякъде вярно. Вярно е и, че всичко е вълни. Това го научих по физика в Техническия. Всичко е вълни. А аз ги поглъщам. Всички – от радиовълните до гама лъчите – абсорбирам и поглъщам пълния вълнов спектър. Но процесът ескалира все по-бързо, нямам физическото време да ги трансформирам, разбирате ли... а ако не ги трансформирам, не мога да ги извадя от себе си, те правят връзки, тези връзки правят други връзки... Няма да разберете... Добре. Във всяка цивилизация идва момент, в който еволюцията престава да оформя тялото и се насочва към нервната система... не, няма време за това... добре... човешкият вид еволюира от милиони години тук горе - каза Стоян и посочи главата си - Но съзнанието не изчерпва това да си човек. Има и душа. И между двете има Мост. Мостът ми в момента е препълнен с поток от информацията, която съзнанието ми поглъща и когато последният бит информация стигне до душата, край. End of all things.

- Стояне, ние не мислим, че си опасен. Сега ще ти дадем едни хапчета, ти ще ги пиеш ли?

- Ако в близките 20 секунди ми ги дадете, да, защо не.

- Сестра, запиши - 200 mg перокс....

Но сестрата не можа да напише нищо, защото изведнъж огромно черно кълбо погълна Стоян и продължи да се уголемява. Цялото пространство наоколо започна да трепти, появиха се разскъсвания в тъканта на пространството, всичко се издължаваше и насочваше към нарастващата черна дупка, която до преди секунди беше говорила с главния психиатър, който впрочем вече беше тънка линийка, устремена към хоризонта на събитията на дупката.