Паднете на колене (Иде кибернетиката)

паднете на колене
иде кибернетиката
тя променя етиката
ако си безсмъртен
и неразрушим
защо да ти пука
за живите души

паднете на колене
иде днес дигиталното
променя то реалното
щом владееш аватар
и си който искаш
защо да ти пука
дали имаш близки

паднете на колене
идат и андроидите
скоро ще ги видите
ще бъдат помежду ни
и ще вършат всичко
но дали ще могат
като нас да обичат?

Заложникът

- Назад! Назад или ще я застрелям! - крадецът държеше младото момиче пред себе си, така че нямаха ясна видимост за изстрел. - Хвърлете оръжията си и ги ритнете към мен!

По-младият полицай изпълни нареждането, но по-възрастният каза просто:

- Не! Пусни я и делото ще бъде само за обир, не за отвличане или убийство.

- Абе ти глух ли си? - пистолетът щракна, готов за стрелба. - Хвърли шибания пистолет!

- Не. Ти хвърли своя.

Младият полицай започна да нервничи:

- Джак, прави каквото ти казва иначе ще я убие!

- Тя така и така е мъртва, както и той. - след тези думи той стреля в момичето, а патронът премина през него и засегна сърцето на нападателя.

- Линейка на осма и Медисън, бързо!

- Притискай тук. - каза сержантът на момичето, хвърляйки унищожителни погледи към партньора си. - А ти... ти защо го направи?

- Проведох симулация на възможните изходи и във 90% от тях, всички умирахме, освен нападателя. Проверих жизнените му показатели - дишане, пулс, разширени зеници, той беше надрусан. Нямаше намерение да я пусне. Щеше да я убие, а после и нас.

- Не можеш да си сигурен.

- Ще видим на Оценката.

***

- Полицай Роджърс, моля станете! По обвинения за колебание и подчиняване на волята на психически неустойчив индивид, нерационално поведение, ви освобождавам от служба.

- Но, но...

- Моля, отведете господин Роджърс и му вземете значката и служебното оръжие. Комисията вече има достатъчно доказателства, за да замени изцяло бранителите на реда с андроиди. Някакви възражения?

Не се чу нищо, освен тихото бръмчене на охлаждащите системи в квантовите компютри на андроидите от Комисията.

Пълна свобода

- Моите съболезнования!

- Благодаря!

- Съжалявам за загубата ви!

- Оценявам го...

Това продължи половин час. В автомобилна катастрофа бяха загинали родителите ми и сестра ми. След като свърши погребението, излязохме на кафе с племенника ми.

- Съжалявам, Майк!

- Айде недей сега и ти. Каквото е писано, то става.

- И сега, накъде?

- Ами като се има предвид, че съм единствения наследник на мултимилионна компания, която на практика се управлява сама, бих искал да кажа - НАВСЯКЪДЕ. Джими, момчето ми, след 25 години потисничество, ще почувствам ИСТИНСКАТА СВОБОДА.

И Майк направи всичко по силите си да постигне това желание. Спеше с различна мадама всеки ден. Отдаде се на екстремни спортове и едва не загина в инцидент с кану. Пропътува света. Направи всичко, което някога бе мечтал, но родителите му не му бяха позволявали.

- За какво си ме търсил?

- Виж сега - Майк се наведе към събеседника си - Знам, че ти си хакер и можеш да уредиш съзнанието ми да бъде качено в мрежата и оттам в телата на киборги.

- Не знам, Майк. Първо, че това е много опасно и може да те убие и да скапе wi-fi мрежата на половината континент, второ, че мога да отида във федерален затвор за това.

- Не бъди такъв пъзльо, Джими! Направиш ли това, всички пари остават твои. Ще се погрижа.

- Добре, но ще изисква месеци подготовка. Трябва да сваля профила на мозъка ти, после да вкарам алго...

- Да, да, да... от теб науката, от мен парите.

***

- Готов ли си, Майк? Защото имаме 30 секунди на суперкомпютъра, преди да ни усетят.

- Давай.

- И... ентър... Стана ли нещо, Майк, чуваш ли ме? Отидох до леглото, където лежеше увързаният ми вуйчо, той не дишаше! КАКВО НАПРАВИХ!!!

Телефонът на Джими иззвъня. Беше Майк.

- Йо, брато! УСПЯХМЕ. Първото прехвърляне на естествен разум в изкуствена среда. Ти си гений!

- Но ти, ти си мъртъв, имам предвид, тялото ти е...

- На кой му пука за тая тленна мърша, аз съм он линукс битч!

- Не мисля, че сравнението със Steve Jobs от ERB of history e уместно, но ок.

- Чувствам се..... свободен. Сега само се погрижи за андроидите, ползвай връзките си и парите ми са твои.

- Считай го за свършено!

***

- Имаш ли представа колко скъпо струва да се вземе време на суперкомпютър?

- Вашият реципиент не ви слуша, защото са прекъснати всички звукови комуникации - андроидът се приближи към мен, с бледо подобие на усмивка и касапски нож в ръката.

Погледнах към конзолата:

М: УБИЙ МЕ!

М: УБИЙ МЕ СЕГА!

М: ФОРМАТИРАЙ ВСИЧКИ ФАЙЛОВЕ!

М: АКО НЕ ГО НАПРАВИШ ТОЗИ АНДРОИД ЩЕ ТЕ УБИЕ, А АЗ ЩЕ РАЗРУША ИНТЕРНЕТ.

Андроидът се приближи по-близо. Ножът в ръката му блестеше на силната светлина.

Написах, с треперещи пръсти:

INPUT INITIATED: FORMAT CEREBRAL CORTEX SUBJECT MIKE

- Е, какво чакаш - попита андроида с леко металическия си глас.

- Нищо. - Отвърнах и натиснах бутона.