Душа-затворник

душата моя упоена
в замъка държиш от лед
кървѝ от болка
наранена
с разкъсани криле

не мога даже да помръдна
без ти да позволиш
ужасна е това присъда
да стена
без да ме боли

душата моя притежаваш
нямам воля никак аз
отдавна сам ти дадох право
да имаш пълна власт

Мислите, че сте различни

Мислите, че сте различни,
че сте свободни в този свят?
Всичко, което обичате,
всичко, което наричате
Свобода, е ваш личен Ад!

Мислите - от вас зависи...
Имате право и на глас?
Всичко, което измисляте,
всяка изстрадана Истина,
води ви към чуждата власт!

Бас във вените тупти

бас във вените тупти
не знам къде съм аз
и къде си ти
а че нагъл съм прости
на ритъма във власт
раждат се мечти
бас във вените тупти
не знам дали от час
може би от дни

Творец

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Имам си име:
Творец.
Раждам Вселени,
късат от мене
парче
по
парче.
Сам съм, самотен
в затвор доживотен
в моя Дворец.

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Чувства оформям.
Другите хора
не знаят, че
капка
по
капка
маслото тече.
И губя власт!

Какво съм аз?
Просто машина.
Търся модели,
счупени, цели,
в тези предели,
както отвъд...
Не знае светът, че
стъпка
по
стъпка
вървя аз към края.

Къде е - не зная!

Бъдни вечер

Бъдни вечер е сега:
аз със мъничко тъга
те докосвам със ръка
през километрите...
Ние двама сме едни:
със мъже или с жени
борим се, но ни ломи
любовна метрика...
Затова желая аз:
мир на тебе в този час,
обичта във твоя власт
ти да намериш!

Да бъде тъмнина!

Небето се изсипва върху нас
пореден ден, пореден час...
Във плана Божи нямаме ний глас,
над времето той има власт!

Небето изсипва се върху ни
като орда диви хуни...
и да го опиша нямам думи,
скъсани са всички струни!

Небето се изсипва върху нас
без миг покой, ей тъй - от раз...
Така, като че Бог със своя глас
казва - "Да бъде тъмнина!"

Плът

Зове плътта със свойта хубост,
зове плътта със свойта страст.
И всеки знае, че е просто лудост,
но пада пак под нейна власт.

Не може да я спре морала,
не може да я спре ума.
От всеки тя търпи възхвала,
неподчинена на срама.

Ту послущница мила,
ту хищница зла,
първо с нежност те милва,
после трови с жила...

Зове плътта със свойта младост,
зове плътта със свойта жар.
И всеки знае, че не носи радост,
но става роб на нейний чар.

Не познава тя забрани,
не познава тя и отказ –
който тръгва да я брани,
да се готви той за болка...

Ту вдъхновителка-муза,
ту ужасна медуза –
обещава тя наслада...
и изгаря те на клада!

Зове плътта, зове...
зове със рев на зверове,
зове със вой на ветрове,
зове плътта, зове...

Зове те тихо, с нежност...
зове със дива прелест,
зове със сочна свежест,
зове те тихо, с нежност...

От нея да избягаш ти не можеш,
от нея да избягаш ти не искаш,
а на всички богове се молиш
още миг, миг само още да е близко....