Късно е

късно е много е късно
вехне сърцето разкъсано
като есенно цвете

мъчно е много е мъчно
думи затихнали в глъчката
в тебе още щом светят

късно е много е късно
дълго сърцето е търсило
малко нежност в свят леден

Пътеката

пътеката тънка лъкатуши
между шарените хълмове
те - кόтета две -
нежно са сгушени
по гърбовете им стръмно е

пътеката тънка се извива
като връвчица от прежда е
и кόтета две
смешно увиват я
раждат в душата ми нежност

На Вечността пастта

На Вечността в раззинатата паст
ще загине всичко мое!
Всичката жажда, обич, нежност, страст,
редом с тежките двубои!

Питам - какъв е смисълът тогаз
да живея и да дишам
щом ще изчезне всичко? Даже аз
всички листи да изпиша!?

Не зная как изглеждаш

не зная как изглеждаш
а образът лежи във мене
и някаква надежда
и няколко копнежа
създават тези сто вселени

не зная как изглеждаш
и няма как да те опиша

без смисъл всяка нежност
във мисъл безметежност
все още всичко е излишно

Да те нараня с нежност

отстрани изглежда навярно
че искам да се сближим
но това е чувство коварно
и блян недостижим

истината е - от страх умирам
да не станем много близки с теб
чувствата от мен сами извират
и брули ме вихърът свиреп

отстрани навярно ти изглежда
че от чувствата не ме е страх
но ме плаши всяка капка нежност
защото с нея мога да те нараня

Толкоз доброта в едно сърце...

Толкоз доброта в едно сърце...
не те ли задушава?
Така е нежна твоята душа
и нежност заслужава!

Като пух, като перце
леки твоите ръце -
те болка потушават!
Ти преливаш от любов,
и ласки те задавят,
но не на мъж ги даваш,
а на деца във нужда...
ти на децата чужди
усмивките даряваш!

Толкоз доброта в едно сърце...
не те ли задушава?
Така раздаваш своята душа,
че тя по-пълна става!

Цял живот

Цял живот горя от жажда -
тя душата уж разяжда.
Цял живот се жалвам:
за ласка, за допир, за близост...
Но може би аз съм студен
и може би няма във мен
даже капчица нежност...
А може би просто не искам
любов.
Или не съм за нея готов.

На Галадриел

В душата топло е и светло
когато гледам твоето лице;
цъфти красиво цвете във сърцето,
във твойто нежно и добро сърце!

В душата тихо е и светло
когато виждам твоите очи;
изгрява ярко слънце във небето,
облива всичко с огнени лъчи.

В душата мирно е и светло
когато зърна твоите коси;
мелодия изпълва ти сърцето -
покоят в него винаги пази!

В душата леко е и светло...

Мълча

Мълча.
Мълча и те гледам:
В очите ти – подпухнали
сълзите говорят;
очите ти ме молят
и търсят какво са изпуснали.

Мълча.
Мълча и те слушам:
В думите ти – уморени
тонове във мен се взират;
думите ти ме презират,
святкат яростни, червени.

Мълча.
Мълча и те разбирам:
В ръцете ти – охладнели
пръстите не сещат нежност,
ръцете ти със дъх на снежност
не напояват сетивата ожаднели.

Мълча.

Плът

Зове плътта със свойта хубост,
зове плътта със свойта страст.
И всеки знае, че е просто лудост,
но пада пак под нейна власт.

Не може да я спре морала,
не може да я спре ума.
От всеки тя търпи възхвала,
неподчинена на срама.

Ту послущница мила,
ту хищница зла,
първо с нежност те милва,
после трови с жила...

Зове плътта със свойта младост,
зове плътта със свойта жар.
И всеки знае, че не носи радост,
но става роб на нейний чар.

Не познава тя забрани,
не познава тя и отказ –
който тръгва да я брани,
да се готви той за болка...

Ту вдъхновителка-муза,
ту ужасна медуза –
обещава тя наслада...
и изгаря те на клада!

Зове плътта, зове...
зове със рев на зверове,
зове със вой на ветрове,
зове плътта, зове...

Зове те тихо, с нежност...
зове със дива прелест,
зове със сочна свежест,
зове те тихо, с нежност...

От нея да избягаш ти не можеш,
от нея да избягаш ти не искаш,
а на всички богове се молиш
още миг, миг само още да е близко....

Думи...

Думи неясни, объркани
в душата ми бясно се гонят.
А листата й в туй време ронят
фрази безстрастни, изтъркани.

Слова неизказани, скрити
във ума ми се зараждат.
А мечтите ми прояждат
лъжи доказани, открити.

Кажете, как да ви пусна,
да ви покажа на хората вън,
когато знам – сам ще съм
и ще бъде туй напусто?

Защото виждам, чувам, усещам
накъде всичко върви –
как стават хората зли
и доброто никой не среща.

Не, не вървят вече
в този тежък, безрадостен свят,
от лъжи и от болка излят,
гордите, смелите речи.

Не, не вървят вече
красотата и нежността тук,
където господарят неук
от тях се отдавна отрече.

Не, не вървят, не вървят
хубави, искрени думи –
купуват се вече със суми
и вещи,
и хора,
и свят…