любовната игра започва
и тук съм аз на своя почва
събличане
обичане
докосване
и просната
на леглото мое
очакваш двубоя
гърдите - дюни топли
и твойте тихи вопли
и всичко е меко
и нежно и гладко
а кожата - сладка
косите - пътека
очите - езера
в тях искам да умра
искам в тях да се удавя
всичко което правя
ти доставя удоволствие
може би и малко болка
но това допълнително възбужда
да живее тя -
първичната ни нужда
Показват се публикациите с етикет нужда. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет нужда. Показване на всички публикации
23 юни 2022 г.
1 февруари 2022 г.
Овалът на лицето ти
овалът на лицето ти възбужда
овалът на бедрата ти пробужда
нужда
остротата на чертите ти възражда
остротата на очите ти поражда
жажда
овалът на бедрата ти пробужда
нужда
остротата на чертите ти възражда
остротата на очите ти поражда
жажда
коремчето оголено
създава чудни спомени
това си ти – съвършена
за свалячите мишена
така си ти сътворена –
една в цялата вселена
създава чудни спомени
това си ти – съвършена
за свалячите мишена
така си ти сътворена –
една в цялата вселена
Етикети:
възражда,
жажда,
лирика,
литература,
лице,
любов,
нужда,
овал,
поезия,
пробужда,
стих,
стихове
1 януари 2020 г.
Осми декември
Навярно няма нужда
да ти честитя...
Сега се в теб пробужда,
зрее любовта!
Но все пак здраве ти желая
и весел празник!
Пияните и луди, знаеш,
тях Бог ги пази!!!
да ти честитя...
Сега се в теб пробужда,
зрее любовта!
Но все пак здраве ти желая
и весел празник!
Пияните и луди, знаеш,
тях Бог ги пази!!!
Етикети:
желая,
знаеш,
лирика,
литература,
любовта,
нужда,
пази,
поезия,
празник,
пробужда,
стих,
стихове
27 август 2018 г.
Толкоз доброта в едно сърце...
Толкоз доброта в едно сърце...
не те ли задушава?
Така е нежна твоята душа
и нежност заслужава!
Като пух, като перце
леки твоите ръце -
те болка потушават!
Ти преливаш от любов,
и ласки те задавят,
но не на мъж ги даваш,
а на деца във нужда...
ти на децата чужди
усмивките даряваш!
Толкоз доброта в едно сърце...
не те ли задушава?
Така раздаваш своята душа,
че тя по-пълна става!
не те ли задушава?
Така е нежна твоята душа
и нежност заслужава!
Като пух, като перце
леки твоите ръце -
те болка потушават!
Ти преливаш от любов,
и ласки те задавят,
но не на мъж ги даваш,
а на деца във нужда...
ти на децата чужди
усмивките даряваш!
Толкоз доброта в едно сърце...
не те ли задушава?
Така раздаваш своята душа,
че тя по-пълна става!
9 февруари 2016 г.
Нужди (Потребности по Маслоу)
Какви потребности имат хората?
Всички сте запознати с пирамидата на Маслоу, но все пак ще ви я покажа:
Това е много хубав синтез на нуждите, но не е обяснено свързващото звено между всички тях.
Кой е основният мотив да се наядеш, да се наспиш, да създадеш семейство?
Не, не познахте.
Стремежът да избегнеш или намалиш болката. Всяко живо същество на планетата има вграден механизъм да избегне болката и дискомфорта. Това е заложено в мозъците ни.
Какво става когато си гладен? Свива те стомаха и не можеш да мислиш за нищо друго освен за храна. Айде, не за храна - ако си в пустинята. Нима не виждаш оазиси след 2 седмица без вода. Нима можеш да напишеш стих или опера, когато си дехидратиран, или гладен до смърт? Това може да се приложи навсякъде.
2 ред - подслон, безопасност, обезпеченост
Студът е дискомфорт, може да доведе до болка, затова ти трябва подслон.
Ако постоянно те е страх да не те изяде съблезъбия тигър, ти трябва пещера с два изхода, за сигурност.
Ако не изкарваш достатъчно пари и за сметките и ти спрат тока и водата, няма ли да ти е дискомфортно, особено зимата - трябва ти обезпеченост.
Мога да говоря и за другите, но вие вече схванахте основното.
ОСНОВНИЯ мотив на всяко живо същество, ПЪРВОПРИЧИНАТА то да прави, да върши каквото и да е, е да избегне или намали болката и дискомфорта. Любовта не влиза тук?
Моля ви не ме карайте да се смея.
Когато сте били малки още за срещи или от скоро сте скъсали с някого и видите да се натискат някакви разгонени тинейджъри по пейките, не ви ли става мааалко дискомфортно? Мен даже ме боли, но аз съм друг случай. Търсим любов, защото това е вид сигурност и доказателство за качествата ни, което ако нямаме - ни боли психически, а може да стане и физическа болката при неврозите. Общност? Същото - трябват ни себеподобни, защото да си сам може да е болезнено.
И накрая учението. За нещастие, учението не е това, което беше. Преди хората учеха за да си намерят работа и да работят. Сега хората учат, за да не работят, а когато завършат им искат 10 години опит, или ги пращат в МакДоналдс да пържат картофи... с две висши. Но законът важи и за двете:
1. Преди - учиш години, което е болка и дискомфорт, но го правиш, за да можеш като завършиш да не се мъчиш през остатъка от живота си.
Ето това ни отделя от останалите животни! Планираното разпределяне на болката, понасянето й сега, за да я няма в по-дълготраен период от живота ти.
2. Сега - учиш, за да ти наливат пари родителите ти, а ти да си "учащ".
Слава богу, не всички ученици са такива. За някои важи т.1.
Всички сте запознати с пирамидата на Маслоу, но все пак ще ви я покажа:
Това е много хубав синтез на нуждите, но не е обяснено свързващото звено между всички тях.
Кой е основният мотив да се наядеш, да се наспиш, да създадеш семейство?
Не, не познахте.
Стремежът да избегнеш или намалиш болката. Всяко живо същество на планетата има вграден механизъм да избегне болката и дискомфорта. Това е заложено в мозъците ни.
Какво става когато си гладен? Свива те стомаха и не можеш да мислиш за нищо друго освен за храна. Айде, не за храна - ако си в пустинята. Нима не виждаш оазиси след 2 седмица без вода. Нима можеш да напишеш стих или опера, когато си дехидратиран, или гладен до смърт? Това може да се приложи навсякъде.
2 ред - подслон, безопасност, обезпеченост
Студът е дискомфорт, може да доведе до болка, затова ти трябва подслон.
Ако постоянно те е страх да не те изяде съблезъбия тигър, ти трябва пещера с два изхода, за сигурност.
Ако не изкарваш достатъчно пари и за сметките и ти спрат тока и водата, няма ли да ти е дискомфортно, особено зимата - трябва ти обезпеченост.
Мога да говоря и за другите, но вие вече схванахте основното.
ОСНОВНИЯ мотив на всяко живо същество, ПЪРВОПРИЧИНАТА то да прави, да върши каквото и да е, е да избегне или намали болката и дискомфорта. Любовта не влиза тук?
Моля ви не ме карайте да се смея.
Когато сте били малки още за срещи или от скоро сте скъсали с някого и видите да се натискат някакви разгонени тинейджъри по пейките, не ви ли става мааалко дискомфортно? Мен даже ме боли, но аз съм друг случай. Търсим любов, защото това е вид сигурност и доказателство за качествата ни, което ако нямаме - ни боли психически, а може да стане и физическа болката при неврозите. Общност? Същото - трябват ни себеподобни, защото да си сам може да е болезнено.
И накрая учението. За нещастие, учението не е това, което беше. Преди хората учеха за да си намерят работа и да работят. Сега хората учат, за да не работят, а когато завършат им искат 10 години опит, или ги пращат в МакДоналдс да пържат картофи... с две висши. Но законът важи и за двете:
1. Преди - учиш години, което е болка и дискомфорт, но го правиш, за да можеш като завършиш да не се мъчиш през остатъка от живота си.
Ето това ни отделя от останалите животни! Планираното разпределяне на болката, понасянето й сега, за да я няма в по-дълготраен период от живота ти.
2. Сега - учиш, за да ти наливат пари родителите ти, а ти да си "учащ".
Слава богу, не всички ученици са такива. За някои важи т.1.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
