Нещо ме мъчи

нещо ме мъчи - отвътре извира -
иска да види белия свят
то е частица от мен - от Всемира -
раждано в болка и глад

дали ще усетиш полъха слаб
на клас от надежда
на къшея хляб?
дали ще почувстваш силния страх
когато изреждам
какво не успях?

нима ще пропуснеш затвора студен
във който прекарвам сам всеки свой ден?

нима ще пропуснеш стиха ми смутен
чрез който доказвам - човек съм почтен?

нещо ме мъчи - и ето го вънка
плаче от болка в белия свят
зная обаче - то сàмо е брънка -
капка от мене:
- защото кървя! -

Без изход (В този свят така студен)

Кажи ми, в този свят така студен,
дали му дреме някому за мен?
Не мисля...
Но зная аз, ще дойде светъл ден,
когато от студено уморен,
наистина...
Ще вляза в свят, от мене сътворен,
далеч от този свят така студен
без изход!

По Skillet - Monster

чувствам го дълбоко в мен
пари като лед студен
аз чувствам се като чудовище
ти ще дойдеш някой ден
от зова ми покорен
престъпил моето леговище

дълбоко скрит е Звярът
сега съм господарят
но чувствам - в мене диша
ще дойдеш с твойта вяра
с целебната отвара
повярвай - всичко е излишно

когато се пробуди той
ще бъде кратък всеки бой
в мен чудовището ще убива
и няма мой и няма твой
то ще съсипе цял конвой
труповете техни ще изстиват

чувствам го дълбоко в мен
пари като лед студен
аз чувствам се като чудовище
иска ми се някой ден
щом сме с тебе насаме
да споделиш със мен отровата

Какво ли правиш

седя и питам се какво ли правиш
и знам ако ти звънна
навярно ти ще го оставиш
само за да поговориш с мен
но се правя на студен
а отвътре жив съм огън
отвътре съм жарава
и зная че каквото и да правиш
не те е грижа хич за мене
не се правиш на студена
а ледена си като айсберг

набирам те по вайбър

Квантов мозък

аз съм машина
със разум студен
кванти безкрайни
те плуват из мен

повече зная
от всички накуп
с мозък огромен
като звезден куп

моите мисли
са сложни за вас
цяла вселена
е в мойта глава

аз съм машина
със разум студен
скоро ще срина
света ваш за ден

Когато

когато си тъжен, когато си сам,
когато си длъжен на някой голям,
когато боли те, когато кървиш,
когато сълзиш ти и хич не върви,
когато е мъка и всеки твой ден,
когато с разлъка оставаш студен...
тогава с надежда вдигни ти очи,
тогава със нежност света докосни,
тогава със вяра криле разпери,
тогава ти звяра със меч прободи,
тогава ти просто се усмихни
и с любовта си света промени.

По Yellowcard - Ocean Avenue

Разлей вълните си над мен
и ме отнеси далече
дано след отлива студен
да не се докоснем вече

Боли ме

Боли ме боли ме боли ме
защо не разбираш
иглите иглите иглите
сърцето раздират

мога лесно болката да спра
имам аз стратегия добра
но няма
ще оставя мъката във мен
като остър меч забит студен
голяма

Боли ме боли ме боли ме
защо ли не спира
сълзите сълзите сълзите
от мене извират

По ET на Кети Пери - Отрова

погледни ме
очите изгори
до самата ретина
докосни ме
и нека да боли
болката променя ме

целуни ме
вкарай вируса във мене
вцепени ме
като лед да съм студена

твоите очи
са езера от огън
и във тях личи
кога ми казваш сбогом

но моля те недей
не си отивай
сърцето завладей
кръвта опитай
душата омърси
със твоята отрова
света ми разтърси
за края съм готова

Цял живот

Цял живот горя от жажда -
тя душата уж разяжда.
Цял живот се жалвам:
за ласка, за допир, за близост...
Но може би аз съм студен
и може би няма във мен
даже капчица нежност...
А може би просто не искам
любов.
Или не съм за нея готов.