Нещо ме мъчи

нещо ме мъчи - отвътре извира -
иска да види белия свят
то е частица от мен - от Всемира -
раждано в болка и глад

дали ще усетиш полъха слаб
на клас от надежда
на къшея хляб?
дали ще почувстваш силния страх
когато изреждам
какво не успях?

нима ще пропуснеш затвора студен
във който прекарвам сам всеки свой ден?

нима ще пропуснеш стиха ми смутен
чрез който доказвам - човек съм почтен?

нещо ме мъчи - и ето го вънка
плаче от болка в белия свят
зная обаче - то сàмо е брънка -
капка от мене:
- защото кървя! -

Живей Богиньо

идвам в твоя свят
портата пресичам
наранен кървя
наранен обичам

идвам в твоя свят
толкова различен
думи зли мълвя
а кръвта изтича

идвам в твоя свят
моля те за милост
все към теб вървя
в мрака си се скрила

идвам в твоя свят
тук и ще загина
с тези три слова:
Ти Живей Богиньо!

Храм

Гол съм. Пред теб.
По душа. Оголен нерв.
Виждаш вътре в мене.
Страх ме е. И срам.
Знаеш всичко:
Защо кървя.
Защо съм сам.
Гол съм. Пред вас.
Треперя. И нямам глас.
Словото ми ми изменя.
Страх ме е. И срам.
Знаете всичко:
Къде вървя.
Какво не знам.
Гол съм. Пред мен.
Виждам образа смутен.
"Творецът на вселени?"
Страх го е. И срам.
Знае всичко:
Ужасен звяр
той крие там.
Гол съм. Пред света.
Елате в моя храм.
Там болка има. Срам.
И толкоз красота!

Вървя

Вървя.
А пътят става мрачен.
Покрѝва всичко здрачът
с наметалото от мрак.

Кървя.
Очите - рани. Плача.
Ранѐн от злото крача
и разкъсан страдам пак.

Живях.
Умирам днес обаче.
И няма вече начин,
и не зная вече как...

в тоз свят
на светло да изляза.
Изглежда съм белязан
аз от дяволския знак!

По полето

по полето вървя
по полето
от сърцето кървя
от сърцето

и душата лети
и душата
със крилати мечти
със крилати

а очите сълзят
а очите
в тях змиите пълзят
в тях змиите

История в парка (След теб вървя)

След тебе вървя.
(Отвътре кървя...)
Сами сме в парка.
Ти носиш слушалки.
Чуваш само тях.
И не те е страх.

(А може би трябва!)
Така ме ограби!
Дистанцията скъсявам.
(Да слушаш продължаваш!)
Тъй нежна си и слаба.
Но не те е страх.
(А може би трябва!)
Ще бъде ли грях?
Към теб приближавам.
- Здравей, моя мила!
- О, боже мой, Ильо!
Какво правиш, друже?
- От теб имах нужда!
Дойдох да те видя.
- Ах, кой би предвидил?
- Не знам, ти ще кажеш!
- Изглежда е важно!
- Дотук те последвах...
- Нима ме преследваш!?
- Не мога аз без тебе!
- Държиш се като бебе!
Нали се разбрахме.
- Но ти изигра ме!
С него пак сте двама!
- Да го пусна няма!
Свиквай най-добре.
- Не, някой ще умре!
- Какво правиш, Ильо!
- Отмъщавам, мила!
- Моля те, свали ножа!
- Щом мъртъв го положа!


До мене вървиш.
(Отвън ти кървиш...)
Отдясно те подпирам.
"Любимият" набирам.
Сами сме в парка.
- Ти ще живееш,
но той няма, господарке...